Завършилите в чужбина българи - заплаха за феодалния обществен договор у нас

мин. четене

На 7 септември тихо и незабележимо беше отбелязана годишнина от убийството на Георги Марков, който за тежките си думи срещу комунистическия режим заслужи сачма с рицин на моста "Ватерло" в Лондон  през 1978 година. Умира няколко дни по-късно, на 11 септември, в болницата St. James в Балъм.  

За тази годишнина нямаше, а и не се планират венци, честване и възпоменание и нито премиер, нито президент го споменаха - както направи Румен Радев пред паметника на осъдения за държавна измяна Никола Вапцаров. Българската православна църква не го отбеляза в календара си, както например се случва при годишнина от обесването на Левски.

И ако има текст на Георги Марков, който разгневява на ръководството на партията, което ръководи и Народна република България, то това е именно "Съветския феодализъм", който всеки може да прочете в сборника с неговите съчинения. В него той описва в детайли тясната структура на българското общество, с главните феодали начело:


Тази група образува най-висшата каста. Тя живее по съветски образец — затворен, изолиран и високопривилегирован живот. Принадлежността към тази каста е нещо като най-благородническо звание от времето на Краля Слънце. Първият феодал, членовете на феодалното Политбюро и приравнените на тях други феодали по принцип се намират над законите на страната. Последните, доколкото съществуват, са предназначени изключително за обикновения, или ако пак използуваме феодалната терминология — крепостния народ. Нито един член на висшата каста, нито членове на неговото семейство могат да бъдат съдени по законите за крепостниците.
 

Тази прослойка и формат на българското общество продължи своя живот и след комунизма - с феодални господари и парии, които имат ограничени свободи, а впоследствие дори и скромно защитена частна собственост. Състоялата се на 3 януари 1990 година кръгла маса даде началото на българския преход. Негласно тя даде и формата на обществен договор, който никой след това - нито СДС, нито дори най-злият "психодесен" Иван Костов не докосна. Дори и Христо Иванов е способен да зачеркне част от нея, но никога да не я назове цялата - при всичката му мотивация за реална съдебна реформа.

Българският обществен договор

Този обществен договор мина няколко изменения, най-важните от които бяха членството на страната в НАТО и ЕС. Но по същество остана без промяна от времето на Георги Марков - ерго и тишината покрай годишнината му, както и много други такива на мъчениците на комунистическата власт.

Неговата формулировка гласи: "Вие можете да получавате известни подаяния от нас, доколкото нашите позиции останат непокътнати".

Тези позиции, разбира се, са свързани най-вече с бившите кадри на Държавна сигурност и службите като Вътрешното контраразузнаване, техните едри бизнеси, "обръчите от фирми", държавната администрация и особено съдебната система. Заедно те формират "елит", който стои далеч над избори, над закона, контролира медии и може да наблюдава протести с известно притеснение, но знае, че контролира всички лостове на дългата игра.

Така и най-успешните специалности в университети като Софийския университет или Американския университет в Благоевград можеха да създават кадри, които да са най-успешните в България като реализация, но недостатъчно, за да пробият една много важна стена. 

Защото когато става дума за власт, "един пръстен ги владее всичките" - и това е школата в Симеоново.

Пак важни, но за далеч по-ниски нива са също и Югозападния, Свищовския и особено Библиотекарския.

Достатъчно е да бъдат наблюдавани всички назначения на Румен Радев в служебното правителство, както и техните кадрови решения - където буквичките "МВР" преобладават.

Промяната в играта

Големият gamechanger, както казват американците, се оказа влизането в ЕС, което даде шанс не просто на хиляди, а на милиони българи да работят и учат на запад. И едно поколение по-късно именно тези българи вече в България управляват бизнеси за милиарди и имат контакти по целия свят.

Когато синът на бившите червени барети, пловдивският митрополит Николай, се изказа в Деня на Съединението толкова остро против българите учили на Запад, това, разбира се, не е случайно. Добре известен факт е, че е по-отдаден да търси по-голяма близост до червените милионери като Георги Гергов (когото дори направи архонт наскоро в разрез с всякакви порядки на родната църква), нежели толкова покровителството Христово.

Затова и изказаното от него изговаря и голямата рана и раздразнение на много от неговите тихи приятели. То не е породено просто от политическа партия като "Продължаваме промяната", която се оглавява от завършили най-елитния университет в света.

То е израз на голямата социална промяна, която се случи и продължава да се случва в българското общество: че значима част от това общество отвоюва независимост и благосъстояние и трудно може да приеме да бъде ръководено от грохналите, но все още жадни за власт ченгета. Тази все още зараждаща се прослойка на средната класа има уменията и способностите да управлява, а и да влияе на широките маси българи.

Колко са българите в чужбина?

За да придобие човек представа, достатъчно е да види статистиките за завършилите в чужбина българи - за 2016 година това са около 12 хил. души. Постоянното увеличение на този брой от година на година, плюс големия брой завръщащи се около Ковид и програми като Еразъм правят от година на година тази бройка да става все по-внушителна.

И затова за първи път силите на "статуквото" имат срещу себе си нещо непознато. Това не е просто една формация, която може да хулиш, това не са хора, които можеш лесно да лъжеш, не се поддават лесно на заплахи и трудно се изкушават с постове. И отново - тук не става въпрос просто за една партия, а за промяна, която далеч надминава дори и най-големите възможности и амбиции просто на партия, като например "Продължаваме промяната".

И за достоен финал за тези, които се чудят доколко такава прослойка може да има ефект върху вътрешнополитически динамики, а и за самият митрополит Николай, можем да напомним и тази сцена след Възкресение, когато еврейските лидери се съвещават какво да правят с учениците на Христос:



34. Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35. а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
/Деяния Апостолски 5:34-39/

Още по темата: