Учете български, търсете работа и си стъпете на краката!

мин. четене

От началото на бежанската вълна от войната в Украйна минаха 5 месеца. За всички нас тези месеци бяха шок - първо от войната, която тече на 350 км от границата, второ от десетките хиляди бежанци, които се изляха в България в търсене на закрила и продължение на живота. Много бяха въпросите пред тях - от статута, през настаняването им, до реализацията им в България, ако изобщо са решили да останат тук.

Голяма част от бежанците успяха да се адаптират, но има и такива, които продължават да не предприемат необходимото, за да понаучат езика и да опитат да си стъпи на краката, колкото и да е трудно. За тази адаптация говорим с Наталия Еллис – украинка, която направи фондация в подкрепа на украинските бежанци, доброволка и жена с голямо сърце, която подава ръка в Пловдив на желаещите да я поемат. Еллис говори отличен български. Женена е за българин и от 7 години живее между Украйна и България поради естеството на семейния им бизнес. 

От началото на войната в Украйна Наталия Еллис създава фондация в помощ на украинските бежанци Ukraine support&Renovation. Помагат на украинските граждани с всичко, за нов старт на нормален живот - от подслон, храна, дрехи, обувки, бойлери, до работа, подкрепа за детски градини и училища 

Наталия, какви са вашите впечатления от адаптацията на бежанците?

За съжаление не малка част от украинските бежанци  не полагат никакви усилия да научат дори елементарно 1000-2000 български думи – които са напълно достатъчни за разговорен български. Не знам какво ще правят, когато програмата свърши на 31 август. Тогава няма да се учудя да излязат да протестират на плажа: "Ааа, да не ни пращате по селата и планините, искаме на морето!". Същите тези хора не учат езика, не търсят работа, живеят без никаква лична инициатива.

И правят лошо впечатление. Те много затрудняват живота на тези бежанци, които полагат усилия да се адаптират към новата реалност", казва емоционално Еллис за разочарованието й от нейните сънародници. 

Има ли такива, които се върнаха в Украйна?

Някои се върнаха в Украйна, недоволни от приемането си тук, но сега отново се връщат в България, като видяха, че в Украйна не е безопасно и всичко е разрушена. И пишат в групите във социалните мрежи: Дали моята закрила още е валидна? Това са объркани хора! Загубиха месец-два. Загубиха пари. Език не знаят. Защо правят тези глупости? С надеждата, че войната ще свърши скоро, след 3 месеца?

Разбираемо е, че не искат да остават в чужбина, ако може да се върнат в родината си....

Няма нищо лошо да постоиш две-три години в чужбина, да научиш език, да научиш нещо ново. Може да станеш фризьор, маникюрист, масажист, оператор на машини, няма значение какво. Всеки добит опит и знание е полезен. Например моят дядо е бил полезен за следващите поколения - чак за неговите внуци=

В завода в тогавашния СССР пристигнали български и италиански специалисти, които да обучат директорите на методология, но това ставало на български и италиански. Нямало преводачи. Дядо ми за няколко месеца научи и български, и италиански, и така стана един от водещите инженери. Когато българските и италиански експерти си заминали, само дядо ми намирал решение за всеки казус, защото просто можел да чете на български и италиански подадените инструкции. Той използваше много български и италиански думи и в разговорната си реч. Това толкова ми повлия, че научих италиански и като студентка работех като преводач. Когато срещнах моя съпруг, научих български.

А как определяте помощта от страна на българската държава?

Българската държава помага. Грубо казано, се справя със ситуацията, но нещата са двупосочни. Когато един човек идва да иска, не да търси помощ, и то я иска с лошо, прави скандали, никой не иска да му помогне. Но там, където бежанците отиват в Общината или всички институции с усмивка, никой не им отказва. Никой! Нито една институция не отказва помощ на нормални, позитивни, усмихнати, добри хора.

Тук в Пловдив, всички родители, които са се обърнали към РУО, към РЗИ, лични лекари, общински служители, всички

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: