Най-слушаната БГ песен в социалните мрежи, която не исках да чувам никога

мин. четене

Най-популярната песен в социалните мрежи.

Вайръл.

Хит.

Обсъждана, лайквана, шервана. Медиите кръжат като лешояди отгоре, хвърляйки допълнителна светлина върху трансцеденталната композиция. 

Всеки път, когато доловя подобна шумотевица около песен, която не съм чувал досега, ми настръхват косите. Защото предполагам какво ме очаква…

Този път не беше по-различен – "Шаба даба ду" (надявах се името да е свързано по някакъв начин с Фред Флинстон, но уви, не…) ме остави с физиономията на онзи афроамериканец, който безмълвно показваше на хората в интернет с колко безмислени неща се занимават. Помогна ми и интервю с двамата композитори.

Сандо и Мандо (от Мандалориан ли произхожда това?) са създали творба, която може да се сравнява по дълбочина само с творчеството на Pitbull. 

Хората танцували здраво в Tik-Tok на тази песен. Споделяли я масово. Хит е, с думи прости.

Нека да анализираме няколко реда от текста: 

„Леле, леле, леле, кво намерих думи не'ам.
Тая ква е хубавица, God damn!
Няма никви снимки с гадже като гледам
значи тря'а се заемам!“

"Гора зашуми, вятър повее"? Не. Имаме нов кандидат за Вратата на поезията в Париж.

Знам, че това просто не ви стига, затова ето ви още няколко реда - да попиете дълбочината на тази лирика:

„Тая роля само че веднъж съм я играл
и дълго си мечтаех хич да не бях еб**.
Но като невиждал ще се пусна да играя.
Като вече е готова, к'во мога да направя?“

Отдръпнете се от всичко любимо и смислено, има нови майстори на поезията на хоризонта.

А ако случайно ви се струва, че музиката тук е поредният електронен шаблон, който може да бъде „композиран“ и от маймуна с инсулт, че по-добър текст може да напише и 5-годишно, че няма никаква логика прекрасни български банди да пълзят в окопите на ъндърграунда, за сметка на тези музикални орли, които се реят в небето на публичното внимание – хора, в грешка сте.

Това е новото нормално. Музика-банички. Музика-вафли. Музика-рафинирана захар и нишесте, които ми докарват акне. По поискване от масата, която вече е с фокус като на златна рибка – не може да си задържи вниманието за повече от 5 секунди на едно място.

И тази публика иска да бъде известна – затова се снима на фона на шаба-даба-уаба-заба, докато мозъчните й клетки се стопяват в квантовото измерение. 

Може би няма да става по-зле. Но вероятно ще.

Оставям ви една песен на No more many more (не сте ги чували, нали?) за промивка на ушите. Няма нужда да ми благодарите.

 

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила


Още по темата: