Колко е важна монархията в свят, на който уж не му пукаше от нея...

мин. четене

Времето тече различно за някои и наистина е относително. В свят на моментни пикове на борсите, с 24-часов новинарски поток, който на мига забравя събитията на вчерашния, с четири до пет годишни мандати за премиерите на различните страни, едно 70-годишно управление изглежда като част от друга епоха.

И това не е показно държане на власт, каквото за такова дълго време може да се наблюдава в диктаторски режими от най-недоразвит тип. Управлението на Елизабет II видя множество преломи. И макар за мнозина от поданиците й да е трудно да обяснят какво точно прави тя, тихото, но ярко присъствие говори за влияние, което не се нуждае от думи, за да дава насока на събитията.

Родена все още в чисто културно отношение във викторианската епоха, коронясана в строго класово общество, кралица Елизабет II преживя разделянето на нейната империя с колониалното й величие, за да запази своя дух. Нейният най-голям подарък бе, че целият този преход - от затворено към глобално общество, разделяне с имперски амбиции, технологичен подем и опростяване на порядките бе направен през погледа й - "тихо и с достойнство".

Ако има нещо вярно в думите на Сенкевич, че "Англия никога не бърза, защото е вечна", то това е именно защото монарх като Елизабет II успя да бъде на мястото си през всичките тези години. И учудващо за всички показа, че дори и без армия, без законодателна и изпълнителна власт, има една друга власт, която за мнозина по-бедни духом изглежда ефимерна и безсмислена, но реално в нея има повече власт от всяка друга.

Ако някой иска да разбере как изглежда нейната противоположност, нека да погледне българския президент, зад чието рамо наднича руският посланик Митрофанова в деня на честването на Съединението на 6 септември 2022 г. 

Тази е именно тайната на властта на присъствието и на отсъствието. И е запечатана в самата монархическа институция, която може би най-добре я владее. Колкото и някои дори в момента да повтарят, че монархията е отживелица, реалният интерес към кончината на кралицата и преминаването на короната към наследника Чарлз III е доказателство за друго.

В момента целият свят се вълнува само от това и изведнъж и газовата криза, и войната в Украйна останаха на втори план.

Затова и трайното сбогуване с кралица като Елизабет II оставя всички нас, модерните, образованите хора - без значение доколко вярващи, че властта идва отдолу, че трябва да бъде отчетна, че трябва да се говори, говори, говори - оставя всички нас изключително осиротели.

 


Още по темата: