5 причини защо демократичните сили в България продължават да губят

мин. четене

България е най-съветизираната общност от бившия соцблок. С изключение само може би на Албания тя посреща падането на Желязната завеса в най-незавидно икономическо, политическо и социално ниво. Целият и елит е унищожен от комунистите, страната е една от малкото с напълно национализирани земи, несъществуващ частен сектор, слаба църква, абсолютно господстващ апарат на вътрешната полиция, липсваща синдикална традиции и на самоорганизиране и в тежка изолация. 

На фона на това е доста трудно да изграждаш демократични институции, върховенство на закона, да променяш манталитет и посока, градени десетилетия. И все пак – силите на промяната показват през последните 30 години консистентни провали. И категоричен отказ от носене на лична отговорност за множеството провали и разочарования.

Отблъскване и неразвиване на таланти

Бърз поглед по електоралната разбивка, и дори на протестите, показва простата истина, че хората, които гласуват за партии като "Да, България", "Демократи за силна България" (ДСБ), Зелените, "Продължаваме промяната" са сред най-доказаните експерти и професионалисти в страната. Хората в големите градски центрове, които работят за най-успешните български и чужди компании. 

На фона на пълните площади с хора от IT средите, влезте набързо в сайта на ДСБ

На фона на рекламисти и маркетолози, които всеки ден общуват с милиони българи, погледнете какво представляват социалните мрежи на партиите на промяната.

На фона на бизнес мениджъри, собственици на големи компании, погледнете (ако можете) как изглеждат финансите и организацията на партиите, които трябва да представляват средната класа.

Разликата е потресаваща. И тя не е до липса на пари. Много от тези хора биха се съгласили да помагат и pro bono. Но има проблем. Ако те се заседят твърде много в партийните централи, много бързо разликите между тях и доказани партийци и администратори ще лъснат. Истината е, че партийните центрове изпитват остро нежелание да търсят помощ и активно саботират възможността опитни хора да бъдат привличани. 

И този факт се ограничава само до професионални умения, които са най-лесни за доказване. За т.нар. soft skills (междуличностните и социални умения) – дори не може и да става дума.

Това води и до следващата точка. 

Негативна селекция, липса на еволюция, липса на асимилация на естествени процеси в обществото

Хората, които бяха част от "Протестна мрежа" не бяха асимилирани и развити от демократичната опозиция през 2013 - 2014. Така естествено се създаде и "Да България". Неумението на същите да запазят хората, които привлякоха - например с безумното решение да не се коалират с ДСБ през 2017 г.,  доведе до това, че личности като Кирил Петков напуснаха партията. Същият през 2021 г. създаде своя партия в 12 без 5 и спечели парламентарните избори. Ако историята на дясното през първите 10 – 20 години на демократичните промени е тази на разцепления, тази в последните 10 години следва ясно пътя на неумението за строеж и развитие. Така продължават да се появяват само нови формации с плитки възможности, които нямат културата да привличат нови хора.  

Липсва натрупване, липсва и желание за такова. Липсва и приемственост и това води до множество дупки - като например наивност в битките срещу мафията, непознаване на лостовете на властта, изборите и прочие. Липсва и сплотеност с протестите и хората, които ги движат.  

И още - на следващата страница ...


Още по темата: