В памет на Марин Бодаков: Да подкрепим „Точица“

мин. четене

Той се наричаше „момче от поддръжката“. Фин, изтънчен, винаги готов да помогне и да те вдъхнови. И да поддържа смисъла – и в литературата, и в живота. Поетът, журналист, преподавател, баща, съпруг и човек с главно „Ч“ Марин Бодаков ни напусна внезапно на 8 септември и остави дълбока празнина в душите на близките си. А те бяха много – от семейството, през приятелите, почитателите и дори студентите му. Като Слънце, което блести толкова силно, че неволно привлича всички, за да ги сгрее и просветли.

Бодаков е автор на стихосбирките "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008), "Наивно изкуство" (2011) и "Мечка страх" (2018), както и носител на редица литературни награди, сред които тази за поезия "Иван Николов" и "Рицар на книгата", връчвана от Асоциация "Българска книга". Той е дългогодишен литературен редактор на вестник "Култура" и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Всичките му 50 години са посветени на любовта от и към литературата, която получи своето естествено развитие в раждането на „Точица“ – издателство за детски книги, създадено заедно със съпругата му Зорница Христова.

Ето защо издателят Манол Пейков стартира инициатива за подкрепа на „Точица“, а екипът на „От града“ се присъединява към призива му:

„Марин беше човек от рядка порода.
Уж мек и ненатрапчив, а твърд като сиенит отвътре.
Уж колеблив и нюансиран в съветите, а с непогрешим вътрешен компас.
Думите му уж леки като перце, а падат на мястото си като дялани камъни.
Уж несръчен и изпълнен с вечна самоирония, а те прегръща с такава увереност и съпричастие, че всяка тревога се изпарява на мига.
Уж старомоден, а все на мода.
Хора като него съществуват извън модите, отвъд модите. Модите са за онези, които светят с отразена светлина.
Марин беше от малцината, които излъчват своя собствена.“,
написа той.

„Издателството, което създадоха заедно със Зорница, издаваше (и продължава да издава!) само по няколко книги годишно – но в националната ни култура всяка от тях тежи десетократно, а понякога и стократно повече от привидно незначителния си обем.

Защото е правена с ум, сърце и смисъл.

Затова ви предлагам да почетем Марин като купим колкото може повече книги на "Точица" – които да подарим на приятели, библиотеки, училища, читалища. Или просто на самите себе си.

Книгите са налични ТУК, а приходите ще отидат направо в издателството, което на практика е семейството на поета. Защото Бащите не си отиват"...

 

***

ЦЕНЗУРИРАНА ВЕРСИЯ

Човекът - истинно жилище на сърцето ми,

дишане на сънища.

Този нежен човек,

който години наред населява всичките ми поезии,

въпреки че е банален и донякъде глупав...

Ритми на срастване, святост и скръб,

молив и гума, повече гума.

Същият той заминава в Любляна,

ще прекосява с навика си за удобства военните действия в Прищина,

бомбардировките в защита на човешките права,

сблъсъка на диктатори.

И ще търси смъртта си.

Аз няма да спра да мисля за топлите рамена и изящния корем,

няма да секнат молбите ми

Ще продължавам да чета, да чета, да чета,

стига да е жив

 

                                                                                Марин Бодаков

За автора:

Каролина Касабова

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...

Виж профила

Още по темата: