Етнически сърби блокираха пътните артерии водещи към границата на Косово със Сърбия. Затворени бяха граничните пунктове "Ярине" и "Бърняк". В сръбските медии се съобщаваше за разположени сили по границите на албанската полиция и КФОР. В северните погранични региони на Косово, които са предимно населени със сърби са били пуснати и сирени за въздушна тревога. Същевременно сръбски самолети пикираха край границата.
Всички тези събития развиващи се в бързи темпове едно след друго в късната неделна вечер на 31 юли вещаеха лошо начало на август.
За какво беше всичко това?
От обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. досега, сърбите в Косово - около 50 хил. на брой отказват да признаят властта в Прищина. В знак на протест те използваха регистрационните номера на колите си и документи, които издадени от сръбската държава. Съгласно новите правила от 1 август това трябваше да се промени - Косово да налага на сърбите, които минават границата, да имат още един документ, за да влязат в страната. Това в действителност е изцяло реципрочно решение на това, което Сърбия изисква. И именно въвеждането на това правило предизвика напрежение през уикенда.
Косовското правителство трябваше да изисква за всички влизащи от страна на Сърбя да получават нови входни документи, издадени от Прищина, с валидност до три месеца.
Напрежението между Косово и Сърбия се увеличи през последната една година след завръщането на власт на Албин Курти - лидерът на "Самоопределение". Той е известен със своята неотстъпчивост и с желанието си за паритет и реципрочност във взаимоотношенията между Прищина и Белград. Мярката с граничните документи е само част от по-голямата му визия за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово - като две равнопоставени съседни държави.
Развръзката
Напрежението бе бързо потушено рано сутрина на 1 август, когато властите в Прищина изтеглиха с един месец въвеждането на мярката с документите.
In cooperation with our international allies, we pledge to postpone implementation of decisions on car plates & entry-exit documents at border crossing points w/ Serbia for 30 days, on the condition that all barricades are removed & complete freedom of movement is restored. pic.twitter.com/oJNaQi0qPO
— Albin Kurti (@albinkurti) July 31, 2022
Единственото условие е блокадите да бъдат премахнати и движението - въстановено. Според публикувания от премиера на Косово туит до това отлагане се е стигнало след съгласуване със съюзниците от НАТО и САЩ.
Според Томас Тейлър, цитиран в сръбските медии експерт в НАТО, сръбските генерали са разубедили Вучич да не атакува Косово. Техните аргументи са бил съвсем рационални – НАТО има ресурсите да мобилизира достатъчно сили, за да има превес над сръбската армия по въздух до няколко часа, а по земя - до няколко дни.
Така в момента пред Прищина и Белград има още един месец, преди въпросът с документите на сърбите.
Нищо ново под слънцето
Въпреки ескалацията, тя не е нищо ново. През есента на 2021 имаше сходен, дори още по-напрегнат момент между двете държави, когато се намеси и бронирана техника.
Изборите, които Александър Вучич спечели в Сърбия, бяха под слогана "мир, стабилност, Вучич". Сръбският лидер иска да изгради образ на пазител на мира на Балканите. Част от имиджа му е да тушира напрежението между Белград и Прищина. Така в последните дни той едновременно "молеше за мир" властите в Косово и международната общност и заплашваше, че при конфликт "Сърбия ще победи".
А поводи за напрежение има достатъчно.
Проблемът не е Косово
Ако може да има реални притеснения за нестабилност, те не са в Косово. Това е Босна и Херцеговина, в която Сърбия и Русия влагат огромни усилия и средства. Европейските сили са притеснени, и то не без основание, че именно това е следващата Украйна. Босненските институции са редовно бойкотирани от сърбите в страната, които излизат от всяка една обща институция и създават своя собствена.
На 2 октомври предстоят избори в страната – едновременно президентски и парламентарни, които тепърва ще бъдат повод на множество провокации. Мироопазващите сили в Босна и Херцеговина са увеличени, а европейските и американски лидери имаха множество изказвания, насочени към намаляване на напрежението, както и да формулират основната заплаха. А тя е Русия, вече непредвидима и агресивна на международната сцена.