Референдум по време на война - отчаяние или хитър ход

мин. четене

Гласуването с "да" е извън съмнение за провежданите в 4 украински области силно противоречиви референдуми. Това съобщиха руските медии като бяха разпространени кадри на хора, раздаващи листовки с призив: "Русия е бъдещето".

От днес до 27 септември в 4-те източни окупирани области в Украйна се провежда национално допитване, на което жителите на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област са  попитани дали искат да бъдат част от Руската федерация. И докато референдумите се провеждат в условия на течаща война, руските власти съобщиха, че изборните служители ще обикалят от врата на врата с преносими избирателни урни от петък до понеделник.

Избирателните секции ще работят само на петия ден, 27 септември, като служителите се позоваха на съображения за сигурност. Стотици секции са планирани да отворят тогава, като избирателите ще могат да гласуват и в региони извън техните собствени - а бежанците имат право да гласуват в части от самата Русия.

 

Западните държави обаче силно разкритикуваха този акт. Генералният секретар на НАТО смятат, че провеждането на референдумите, както и обявената от Путин частична мобилизация, ще доведе до ескалация на войната в Украйна. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен говори за "опасна ескалация", но потвърди позицията на Вашингтон, че никакви руски претенции към украинска земя не могат да отнемат правото на Украйна да се защитава. Дори Турция, която се опита да играе посредническа роля, заклейми вота като нелегитимен.

Какво се случва в 4-те украински области и защо точно сега?

7 месеца след началото на руската инвазия в Украйна Владимир Путин дава заден. Контраофанзивата на Украйна възвърна части от територия, завладяна след нахлуването на Москва след 24 февруари. Допитването за анексиране на украинските територии е една от трите стъпки, предприети от Кремъл в опит да даде нов ход на войната.

Анексирайки още 15% от суверенна Украйна, Русия ще може да твърди, че нейната територия е атакувана от оръжия, предоставени от НАТО и други западни страни на Украйна. Като мобилизира 300 000 допълнителни войници, Кремъл може да защити фронтова линия от 1000 км. Според законите на Русия, дезертрьорството е престъпление.

И ако анексирането на територия в полза на Русия ви е познато, да така е. Това вече се е случвало. Когато  Москва нареди руските войски да превземат Крим през 2014 г., последва референдум за присъединяването на територията към Москва. И макар и до днес този акт да е нелегитимен за международната общност, Крим е контролиран от Русия.

Този акт беше заклеймен като незаконен от много западни страни, включително международната мониторингова група ОССЕ.

Какво прави гласуването фалшиво?

При референдума за анексирането на Крим през 2014 г. Кремъл съобщи за 96,7% подкрепа от гласоподавателите. Но от изтекъл доклад от руския Съвет по правата на човека се съобщава за едва около 30% избирателна активност като само половината са подкрепили анексирането.

Освен това референдумите в 4-те украински области се провеждат в разгара на течаща война. Областите са или частично, или изцяло под окупация. Южния град Херсон не е безопасно място в момента, тъй като руските войници се борят да удържат голяма украинска контраофанзива. Сградата на централната администрация беше ударена от серия ракети едва миналата седмица.

Осигуряването на безопасни избори е невъзможно и въпреки това официални лица говорят за регистрирани 750 000 души и планове за включване на окупирани части от друга украинска област - Николаев, в анексираната област.

 

Донецк на изток е само 60% под руска окупация и е в основата на конфликта. Русия контролира по-голямата част от Луганск на североизток, въпреки че е започнала да губи позиции.

Голяма част от населението в района, живяло там преди войната, е избягало от конфликта. Ръководителят на руския представителен орган в Донецк Денис Пушилин нареди масова евакуация дни преди инвазията. Подкрепяните от Русия лидери се стремяха да организират гласуване от няколко месеца, но решението за провеждане на гласуването беше взето преди само три дни и това мирише на отчаяние.

Няма да има независими наблюдатели. Голяма част от гласуването ще бъде онлайн, въпреки че властите обещаха допълнителна сигурност в избирателните секции.

Какво ще се промени?

Съветникът на украинското министерство на отбраната Юрий Сак каза пред Би Би Си, че така наречените референдуми са обречени. „Виждаме, че цялото местно население е за връщане в Украйна и това е причината да има толкова голяма съпротива срещу партизанското движение в тези територии.“

Във всеки случай Кийв казва, че нищо няма да се промени и неговите сили ще продължат да настояват за освобождаване на териториите.

Руският анализатор Александър Баунов казва, че простото предефиниране на окупираните райони като руска територия е малко вероятно да спре украинската армия, но изпраща послание за намерение към населението под техен контрол. И надеждата на Кремъл е, че Западът ще се въздържи от оръжията му да бъдат изстрелвани по земя, обявена от Москва за руска.

 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: