"Нито една повече!" - Полша се бори за правото на аборт

мин. четене

Гъсти облаци са надвиснали над полската столица Варшава. Слънцето залязва още в 16:00 и денят като цяло не предлага много светлина. Духа нервен вятър.

Лични дела ме отвеждат периодично към този толкова красив град, лежащ върху духовете на войната и хиляди противоречия. Но в страна с такова силно гражданско самосъзнание като Полша е съвсем естествено от личните дела да попаднеш във въртопа на обществените.

В събота след залез слънце се отправям от тесните улички на Старомясто (историческия център на града) към централния площад Плац Замкови. Разредените минувачи се сгъстяват все повече и повече в хомогенно множество, вървящото бавно в една посока. Примигват светлините на полицейски ескорти.

Това не е протест. Това е погребален марш. Заедно крачат хора от всички възрасти и обществени прослойки. Много от тях държат снимка на млада жена – чийто пламък е угаснал твърде рано, заради закон, който би трябвало да лежи само по прашните лавици на средновековната история. Днес обаче той изкривява като геврек полското общество, а силните на деня прилагат най-стария трик в наръчника за популисти.

Хилядите крачат заедно под звуците на ударни инструменти, сякаш отиват на война. Сливам се с тълпата и започвам да крача и аз – неусетно косите ми настръхват. Мъжки и женски гласове се сливат във въздуха, повтаряйки отново и отново една фраза:

Нито една повече!“.

Крещят заради Изабела, която на 30 г. губи живота си, след като лекарите решават, че ще изчакат болният плод в корема ѝ да умре и след това ще го извадят – от страх да не попаднат зад решетките, заради закона, забраняващ абортите, дори ако плодът е със сериозни деформации.

Младата жена претърпява инцидент, който налага оперативното премахване на бебето, за което отдавна се е знаело, че е с увреждания. Лекарското решение е породено от факта, че докато обреченият заради инцидента плод все още има пулс, абортирането му се води убийство.

Законът гласи, че абортът е легален само ако бременността е в следствие на криминално действие или животът на бременната е в опасност. Но това не е било достатъчно да накара лекарите да действат, блокирани, или от страх как ще се разтълкуват правно действията им, или от религиозните си убеждения.

Най-смущаващото – това се случва през септември, но информацията става обществено достояние едва през последните седмици.

Човек си задава въпроса – как едно общество със стандарти на живот и инфраструктура видимо на светлинни години от нашите достига до подобен момент?  Споделяйки преди време социалния и правен казус, тресящ Полша вече година, с родно медицинско лице, получих отговор само в една дума – „Католици…“.

Единствено по-строго в това отношение е законодателството в Малта. Как 38 млн. поляци позволят на този закон да стане факт?

Според някои силното влияние на католицизма се дължи на чиста приемственост на религиозната традиция и факта, че вярата е била основен инструмент на поляците в борбата срещу комунистическия режим.

Напоследък се наблюдава възход на популизма и консерватизма в много страни в Европа като вероятен контрапункт на нео-либералните идеи, настъпващи отново и отново отвъд океана с помощта на глобалните мейнстрийм медии и ентъртейнмънт идустрията.

Но въпросът „Това ли е истинската причина?“ кара „Кокошката или яйцето?“ да изглежда като задача от първи клас.

Народът продължава да марширува. Много момичета имат нарисувана червена мълния на лицата си – символът на протестното движение за правата на жените във Варшава. Някои сцени леко ме смущават – като демонстративното истерично крещене или минутата мълчание с вдигнати фенери на телефоните, при която всъщност няма тишина, а звучи излишно-драматична рок-песен.

Снимка: Авторът

Националната телевизия вероятно ще покаже само кадри на истеричните крясъци“, споделя ми един от протестиращите, като ми казва, че при предни протести правителството изчиства следите от гражданско недоволство само в рамките на няколко часа.

От протестната платформа на високоговорител се съобщава телефона на организация „Аборти без граници“.

„По-дяволите PiS (Право и справедливост – управляващата партия в страната)!“, изкрещява един от протестиращите.

Не скандирай това! В случая въобще не става въпрос за това!“, скастря го друг.

А аз като странник в странна страна просто наблюдавам и попивам. Невеж. Успяващ на този етап да попия единствено чистото човешко страдание. Изабела не е искала да направи аборт, дори след като е разбрала, че плодът е увреден. Решава да го износи въпреки това. Това е нейно решение. След инцидентът ѝ обаче тя постъпва в болница, защото вярва, че там ще ѝ помогнат. Греши.

Поставяме свещи пред Министерството на здравеопазването в памет на младата жена, оставила дъщеря на 9 години. Отдалечавайки се от протеста си мисля, че у нас си имаме други проблеми. Не тези, поне засега.

Зад мен скандиранията продължават – „Нито една повече! Нито една повече!“.

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: