В Деня на християнското семейство: общност или индивидуализъм?

мин. четене

В Деня на християнското семейство, което отбелязваме на 21 ноември, се замисляме какви ценности имаме днес. Израснали на кръстопътя между комунизма и демокрацията, днешното поколение на средната възраст може да разкаже за контрастите, когато бяхме деца и църквата не разглеждаше семейството като християнско, но затова пък го натоварваше с всичките отговорности на най-малката клетка на обществото, както и за миналото.

Именно за онзи период си спомняме, както и за нашите баби и дядовци, които живееха заедно до края на дните си, споделяйки общия хляб и неволи, но преглъщайки всичките разлъки и разочарования. Просто за това рядко или почти никога не се говореше. Едва ли имаме много баби и дядовци, които са се развели. Затова пък нашите родители масово се женеха набързо и се развеждаха без особено много притеснения от обществените нагласи или Комунистическата парти. 

Семейството като генофонд

Сега израства поколение, което разглежда семейството като генетичен фонд. Не са единици тези, които живеят отделени от родителите си в различни държави, вливат се в други култури най-често по икономически причини, но истинският смисъл на семейството проумяхме по време на пандемията. Колкото и да не сме доволни от развоя и това, което се случва в България при липсата на здравна организация, коректно поднесени данни и информационна кампания в полза на обществото, повечето от нас имаха своите семейства в България и преминахме плавно през изпитанията на болестта.

Истински шок изживяха онези, които останаха в чужбина или онези общества, за които е прието всеки член от семейството да има свой живот в различна точка на света. Именно там се усети колко е важна връзката с рода, принадлежността и силата, която дава коренът, устойчивостта, която дава семейната система. При все различията на мирогледа и разногласията на поколенията, семейството е това, което ни дава принадлежност. И нищо друго не може да го замени.

Независимо дали семейството е християнско, или с друга религия, или всички са атеисти, това е стабилност, но и памет, която се таи във всеки от нас, независимо от социологията и психологията. В днешно време стана модерно всички проблеми да се разрешават с психолог и психотерапия или друг вид терапия, но ако погледнем към живота си - истинските причини за проблемите почти винаги произтичат от семейството, колкото и да ни е трудно да го признаем.

Деца, отгледани от бабите си днес са майки с объркани модели

Има едно поколение, почти отгледано от баби и дядовци, докато родителите работят - майките наравно с бащите. Някои родители работеха в чужбина или в други градове, а децата бяха отглеждани от семейни детски градини или пращани в интернати за по-добро образование в по-големите градове.

И макар България да е от страните с едно от най-дългите периоди на майчинство в света, майките все повече избират кариера пред дългото гледане на деца. Колкото жените са по-образовани, толкова по-малко деца раждат. От друга страна, все по-често се наблюдава явлението една жена да ражда деца от различни партньори, както и един мъж да има деца от различни жени. Въпросът тук е –  това нов семеен модел ли е? Къде е обединяващото звено? Едно дете с двама родители със свои семейства и нови деца, на кое семейство принадлежи?

Размисълът води към все по-изразения индивидуализъм на съвременния човек, който все повече избира себе си пред общото. Търси комфорта, а не обединението, избира себе си, а не компромиса в общото. 

Домашното насилие като отражение на сбъркания патриархат

На кръстопътя между Изтока и Запада традиционното българско патриархалното общество обаче се бори все повече с разказаните проблеми на домашното насилие, което е пряко свързано с неразбирането на Истанбулската конвенция, която България не прие. А в нея има много несъзнавани модели на това кой има правото и кой има силата и защо въобще трябва да има разделение на повече права за мъжете или повече права за жените?

Да не забравяме, че сме 21. век и правилата в социологията значително промениха модела, в който все по-често едно семейство да се състои от майка и дете или майка и деца, а мъжът нерядко е изолиран встрани. Разбира се, днес мъжете помагат повече от всякога в семейството, като не е изключение и бащите да излизат в бащинство, но разликата в заплащането между половете остава основна причина майката да остава при децата, докато бащата изхранва семейството. 

И семейният модел се променя, но не в смисъла на лозунга, събрал твърде много присмех: „Добродетелната жена е венец на мъжа си“.

И тъй като отбелязваме Деня на християнското семейство, изникват десетки въпроси за смисъла на това понятие:

Какво означава днес "християнско семейство"? Какво говори това на децата? В какви ценности отглеждаме най-малките? Можем ли да говорим за изразен индивидуализъм или българинът остава част от обществата, които остават да живеят в задруга, но и в конформизъм?

Разпад на семейството от традиционен тип 

Във възникналия диалог изскачат и мнения, че семейство, в което децата остават при родителите си до 30-годишна възраст, не може да бъде разглеждано като индивидуалистично и навярно не са малко тези примери. Интересно е да се проследи същите тези "30-годишни деца" как се справят с живота си след излизането от семейното гнездо и годни ли са да се справят с отглеждането на трайно свое семейство? 

Въобще, старият семеен модел нужен ли е днес на обществото? Можем ли вече да говорим за трайна тенденция на разрушаване на семейството от традиционен тип?

В заключение нека проследим и тенденцията, че хората имат нужда от общности, където и да са по света. Доказват го стотиците клубове по интереси, хобита и дейности, които събират хората, а също и групите в социалните медии. Очевидно, Дарвиновият човек остава стадно животно, но изборът на стадото стои все по-отворен пред всеки от нас.

 

 


Още по темата: