София - градът, който не почита истинския си празник

мин. четене

Докато столицата на България - София празнува своя празник, за поредна година тя е потънала в прах, неуредици, които със септемврийските дъждове лесно се преобразуват и в кал.

Самият град е далеч за някогашните си мечти - да бъде зелен град, свързан с паркове, които я правят естествена част от Витоша и природата. Град, обърнат към гражданите и правейки тяхното ежедневие пълно с повече човещина, зеленина и спокойствие.

Вместо това наследството на София е занемарено - нейните архитектурни перли са оставени на произвола. Стари къщи, като тези в които се провежда КвАРТал се рушат под силата на стихиите. Гордост, която подобно на красивата къща с ягодите стои празна и порутена.

Вместо това лъскави и ръбати грозилища никнат на тяхно място, в зелени площи. Цели парвенюшки квартали, пълни с архитектурни мутанти бяха построени - подобно на лъскавото гето Манастирски  ливади, което не се срамува да закрива гледката на софиянци към планината.

Градът няма реален пешеходен център и площад - реалност, която става най-видима, когато по време на протести се затвори Царигардско и столичани за първи път открият, че могат да срещат случайно приятели в центъра на техния град.

Ето защо, на фона на тоталната безпътица, би изглеждало безмислено да се обръща внимание на такива ефимерни неща като символика и имена. Но от града ще го направим, защото вярваме в истинската София - такава, каквато е замислена от нейните строители и която нейните граждани обичат.


Истинският празник на София

Но навръх 17 септември, когато София празнува своя празник - сведъл ден посветен на мъченицата-майка София и нейните деца - Вяра, Надежда и Любов е редно да се отбележи, че това не е истинският празник на гр. София.

Градът е кръстен на катедралния храм св. София, който е въобще един от най-ранните запазени храмове на Балканския полуостров и датира от IV в. Той не следва ясна византийска стилистика - и подобно на толкова много храмове, които датират от античността е кръстен на Господ Бог Иисус Христос.

София - или на гръцки σοφία означава мъдрост, гръцката дума от койне, която се използва в Новия завет за назоваване на Божията премъдрост, надминаваща всички други - в лицето на Иисус Христос, който е неговата пълнота и въплащение. На иврит в Стария завет се ползва думата хокма, която означава същото нещо. В книга Премъдрост Соломонова се говори и за това как тя е част от самата тъкан на реалността и с която Бог е сътворил цялата Вселена.

Именно на София - Божията премъдрост е кръстена не само софийската базилика, но и катедралата в Константинопол, понастоящем наричащ себе си Истанбул.

Добър знак е и че през последните години представители на властта в столицата разпознават истинското значение на името на града. Заместник-кмета по култура, Теодор Чобанов редовно прави това разграничение в интервютата си - и това е една от добрите инициативи, за които СО може и заслужава да бъде хвалена.

В София се провежда през 343г. и т.нар. Сердийски събор - от синовете на св. Константин Велики - който прави Християнството официална религия в Римската империя. Домакин е епископът на Сердика - Протоген Сердикийски и св. Атанасий Велики. Съборът остава в паметта на църквата като поместен, но приема важни учения, които църквата ще ползва за да се бори с ереси, основна от която Арианската. Така например се утвърждава учението за св. Троица, както и Символа на вярата, който се повтаря до днес на всяка Неделна литургия.

Празникът на св. Премъдрост Божия е неделята след Томина неделя - подвижен празник, който е и патронен празник на Софийска област от 2002 година насам. В миналото на този празник са се провеждали и народни събори в околността.
 

Пропусната символика в градската архитектура

Съществува градска легенда, която има своята логика свързана с два от емблематичните мостове на София - Орлов и Лъвов мост. Погледнати на картата, те правят ъгъл от 90 градуса помежду си и са достъп за градския център.

Според нея, мостовете на София е трябвало да са четири - с още два - един до моста на НДК и още един на Владайска река, недалеч от м-ция Опълченска - покривайки всеки един от входовете на града - изток, запад, север и юг.

Другите два моста, които остават неизградени е трябвало да довършват създадения Тетраморф - повтаряйки всеки от символите на четиримата евангелиста - св. ап. Йоан, св. ап. Марк, св. ап. Матей и св. ап. Лука. Св. ап. Йоан се изобразява от Орел - именно защото е най-духовното от всички евангелия. Св. ап. Марк - на Лъв, тъй като апостолът подчертава силата на Възкресението на Христос и неговата царственост.

Другите два - все още непостроени моста остават със символа на евангелието на св. ап. Лука - Бик, който символизира жертвата на Божия син. Последния е на св. ап. Матей и е на човек, символизиращ въплащението и човешката природа на Христос.


Още по темата: