Президентът-резидент

мин. четене

Годината беше 2019, когато протестиращите срещу назначаването на главния прокурор Иван Гешев направиха нещо, което е без прецедент в българската демокрация - те коленичиха пред президенството.

Това беше форма на молба, но толкова заличаваща личното достойнство, че си остана като нарицателно и обида за протестиращите против Гешев занапред. Тогава президентът, все още в първия си мандат, върна един път избора на ВСС, тъй като той се състоя само с един кандидат. Няколко месеца по-късно Иван Гешев бе избран и назначен.

Така само година по-късно президентът се оказа в една лодка с протестиращите срещу правителството - когато прокуратурата нахлу в президентството. Вдигнатия юмрук и думите "Мутри вън" прозвучаха окуражително за гражданите, които за миг забравиха произхода и решенията на Радев - в очакване, с надежда, че някой ще застане зад техните интереси.

От дистанцията на времето се вижда, че нищо от това не е оправдано. Румен Радев продължава дългата традиция на своите предшественици - на снишаване пред Русия, незачитане на гражданското общество и спогодби с всемогъщото статукво.

Така направи Георги Първанов, Последва го Плевнелиев, така си върви и Радев.

В момента обаче на него все повече му се налага да взима решения и позиции. Както никога, ролята на президента придоби изключителна важност. Сайтът на президента няма и едно публикувано становище от 15 септември насам. Няма нито една солидна дума срещу мобилизацията в Русия. Войната в Украйна все още е в сферата на "война между братски народи" - унизително жалка позиция за България. Особено и когато бе произнесена пред външния министър на Украйна, който всеки ден общува с всички световни лидери.

Така и в момента идва все по-тежкото решение пред ЕС за това каква да бъде общата политика спрямо бежанците от Русия - които вероятно ще продължат да се увеличават в близките месеци. Сайтовете, които дават идеи и насоки за бягство от Русия регистрират търсения от над милион само за последния ден.

В това число България, като гранична държава е в изключителен риск. Има сериозно малцинство руски граждани със собствени имоти, а две държави - Албания и Турция, които са близо до нас имат безвизов режим с Русия.

Приемането или неприемането на руски граждани като бежанци у нас вероятно ще има сериозно влияние както върху външната, така и върху вътрешната политика.

Докога баланс?

Докато Радев се опитва да избутва всички други представители на държавата по световните форуми - като например срещите на лидерите в НАТО, неговата атака срещу реформаторското и проевропейското гражданско общество в България се засилва. Това се случва засега основно през служебния кабинет и трагичните опити да бъде върнат Газпром.

Този баланс обаче при засилващата се поляризация в световен мащаб ще трае само до време. И ако не беше популярността на поста му, вероятно вече повечето политически партии щяха да търсят съглашение за неговия импийчмънт - защото отвсякъде Радев вече си е насъбрал врагове - не само ПП и ДБ, които вече са тотално свалили доверието си от него, но и старите врагове ГЕРБ, както и БСП, която напоследък директно му се противопоставя.

Единствената му истинска защита е все още неоползотворената карта за президентска република. Но истината е, че тя може да се окаже доста слаба, ако бъде държана в запас до безкрай. Светът се променя с дни и часове и при тази скорост, подобни реформи могат лесно да паднат жертва - също както и борбата с корупцията сякаш изпадна от фокуса на общественото мнение.

Ясна позиция в НАТО

Големите фактори, които вероятно ще решат бъдещето на Радев, ще бъде доверието на съюзниците в НАТО, и неговите нови партньори в българското задкулисие - доста от които стоят зад ГЕРБ и ДПС. Докато има война на източния фронт, алиансът ще има все по-малко проблеми да назовава нещата с истинските им имена. Ако Радев досега е търсил някакъв баланс и е скланял в последния момент - както например по темата с войски на НАТО на нашата територия, то в следващата година всякакво двоумение по ключови въпроси вероятно ще настрои съюзниците срещу него.

Затова и темата с войната в Украйна и дори наглед маловажен въпрос като руските бежанци у нас са малкото камъче, което може да обърне големите му планове.


Още по темата: