От колониални владения до министри от бившите колонии

мин. четене

Дългото управление на Елизабет II е белязано от сериозни промени в живота на британците и в съдбата на страната и света. Когато тя става кралица след Втората световна война Великобритания все още разполага с големи колониални владения, доминиони и зависими от нея територии. През 50-те и 60-те години на миналия век обаче много от тези владения обявяват независимост.

Дългият и нелек път на раздяла на Великобритания с градената няколко века колониална империя започва с обявяване на независимостта Пакистан и Индия през 1947 година.

Елизабет II е коронясана на 6 септември 1952 година и посреща един съвсем различен свят след Втората световна война. Така до 1965 г. лично тя посочва министър-председателите от Консервативната партия - нещо, което се случва, поради отсъстващия механизъм за вътрешен избор - какъвто има в момента и наблюдавахме при избора на Лиз Тръс за лидер на торите.

Първата голяма криза идва през 1957 - Суецката криза. Президентът на Египет, Гамал Абдел Насер, национализира англо-френската компания, която притежава Суецкия канал, което довежда до неуспешна военна интервенция на Великобритания, Франция и Израел, за да получат контрол върху канала. Намесата на САЩ и СССР едновременно маркира ясно края на старите европейски сили и реалността на гигантите, които оттук насетне ще дирижират Студената война. В резултат на това сър Антъни Идън подава оставка като министър-председател и кралицата назначава Харолд Макмилан, което кара Джон Григ да я обвини, че е "скъсала с реалността". Това му навлича огромно порицание и е може би първият и последен път, когато някой от висшето общество на Великобритания си позволява да се обръща така към кралицата.

1960-1970 

Великобритания със сигурност няма проблем с това да се разделя с миналото, без значение колко е неприятно. Веднъж осъзнали, че колониалната система няма бъдеще, следва поетапно отделяне и оформяне на независими държави по целия свят. Процесът включва над 20 държави и продължава дори до средата на 80-те с независимостта на малката държава Бруней през 1984.

Сред по-известните са Кипър (1960), Нигерия (1960), Сиера Леоне (1961), Кувейт (1961), Ямайка (1962), Тринидад и Тобаго (1962), Уганда (1962), Кения (1963), Малта (1964), Малдивите (1965), Оман, Бахрейн и Катар (1970, 1971 и 1971), Обединените арабски емирства (1972), Бахамски, Сейшелски и Соломонови о-ви (1974, 1976, 1978).

Списъкът не е изчерпателен, като включва и множество други острови и малки държави в Африка и Карибския басейн, но показва покаже огромните британски владения и скоростта, с която Лондон се разделя с тях.

През 1972 година Елизабет II е и първияj монарх, който посещава социалистическа държава - Югославия, където е посрещната на летището лично от Йосиф Броз Тито. Следва и посещение в Румъния през 1978, което тя не приема с особен ентусиазъм, защото, както споделя във вътрешния си кръг, "имат кръв по ръцете". Това е само малко предизвестие преди разкритието, че Антъни Блънт, отговорникът за снимките на кралицата е комунистически шпионин малко след това. Следва и убийството на нейния роднина лорд Маунтбатън от ИРА.

През 1973 г. след одобрение от Парламента Лондон също става член на омразната Европейска икномическа общност ,в която ще остане до 2016 г. 

1980 - 1990

В края на Втората световна война по-голямата част от британската индустрия все още е национализирана. В действителност държавата се намесва толкова силно в икономиката, че има много малко разлики с източноевропейските държави. Това продължава няколко десетилетия. Стига се и до унизителното положение , в което държава победителка – Обединеното кралство, взима заеми от Западна Германия. Така през 1979 г. Маргарет Тачър става министър-председателка, започва война между правителството и синдикатите, приватизация и икономически ръст.

По време на Фолкландската криза през 1982 г., светът не вярва, че бившата колониална сила има шанс, но с малко късмет и решителност, Англия успява да спечели за десет седмици война на 12 хил. километра от Острова.

1990 - 2000  

Падането на Берлинската стена маркира ново начало за Великобритания и ужасен период за кралското семейство. Това е най-трудният период за Елизабет, когато одобрението към нея рязко пада.

През 1992 г., която тя самата определя като най-трудната ,отношенията на принцът и принцесата на Уелс не са добри, херцогът и херцогинята на Йорк, а принцеса Ан се развежда Гневни протестиращи в Дрезден хвърлят яйца по кралицата по време на посещението й в града. Остров Мавриций я отхвърля като държавен глава, а републиканските настроения са по-силни от всякога след разкритията за богатството на кралското семейството и средствата, които се отделят от държавния бюджет за поддържането на Короната.

През 1994 и 1995 вече е ясно, че бракът на принц Чарлз и Даяна се разпада, а след интервюто на принцесата за BBC, в което тя обвинява за разрива престолонаследника, кралицата настоява те да се разведат.  През 1997 Даяна загива в автомобилна катастрофа в Париж.

Също през 1997 година Елизабет II е свидетел и на връщането на Хонконг на Китай .

2000 - 2010 

През 2002 година Елизабет II посреща златен юбилей, който е помрачен от смъртта на нейните майка и сестра. В следващите години Великобритания води силна проевропейска политика, подкрепяйки именно влизането на държави като България в ЕС. Принц Чарлз ще посети България два пъти - през 1998 и 2003. 

2010 - 2022

2012 е специална  за кралицата, която открива Олимпийските игри в Лондон, за втори път след тези  тези в Монреал през 1978. Тя отбелязва и 60 години от възкачването си на престола.  

След множество тежки вътрешни търкания през 2016 във Великобритания се провежда референдум за излизане от Европейския съюз, решение, което кралицата неколкократно изразява несъгласие.

Тази година кралицата отбеляза платинения юбилей от възкачването си на трона.  

След Ковид едни от последните и действия бяха свързани с войната в Украйна и подкрепата за Кийв, заедно с Борис Джонсън. Два дни преди да издъхне, тя посреща последния си министър председател - Лиз Тръс. Тя успява да посрещне 15 министър-председатели на Великобритания и още 13 американски президенти.

Вътрешни развития

Големите промени във Великобритания за близо 70 години са свързани и с културна революция, която постепенно разгражда установените порядки и строгите класови норми. Това е и възходът на рока и пънка, с които Великобритания си осигурява друг начин да влияе на целия свят.

След  Втората световна война страната се превръща в притегателен център за имигранти. Първоначално украинци и поляци, след това и пакистанци и индийци ще напълнят множеството квартали на Лондон и Бирмингам. Така през 2022 управляващия кабинет на смятаната за най-ретроградна партия - Консервативната, ще бъде изграден основно от техни потомци.

 


Още по темата: