Не съществува кандидат, който да задоволи негласуващия българин

мин. четене

В повечето държави след избори могат да бъдат видени празнувания - балони, купони, отбелязване на голямото усилие, което е произвело ново решение и надежда.

В България за пореден път в нощта на изборите човек може да чуе тишината на обикновена неделна вечер - и нищо повече. Поглед в социалните медии, въпреки всички уговорки за балонизирането, показват реакции от относително умерено позитивна (ГЕРБ, Възраждане, ДПС и Стефан Янев) настройка до разочарование (ПП, ДБ) и пълно отчаяние (БСП).

Това бяха поредните избори, в които избирателната активност е потънала до стабилното дъно - 25% средно за страната. Решението за бъдещето на цялата държава се взима от по-малко от половината хора с право на глас.

На фона на безпрецедентните кризи, това на пръв поглед изглежда озадачаващо. Не закъсня учудването и дори осъждането на тази ниска активност в коментари в публичната сфера.

Но всичко това идва просто да покаже, че масовият българин просто е обърнал своя гръб на публичния живот.

Защо така?

Поглед върху характера на самите политически сили разкрива и още по-любопитни детайли. На практика и двете водещи политически сили са аморфни, неясно позиционирани, без строги граници.

ГЕРБ са против комунистите, имат Бойко и защитават европейско бъдеще.
ПП са против ГЕРБ, имат канадец и защитават западно бъдеще.


Прескачаме ДПС, която е съвсем различно формирование. Всички останали - Възраждане, Демократична България, БСП - са партии, които имат в зародиша си някакъв белег на ясна идентичност. Новата сила в парламента - партията на Стефан Янев, е известна само с това, че е на Стефан Янев.

Блудкавостта и безличието на политическите ни сили може да бъде ползвано като пример, че ако някой покаже лице, той неизменно ще се отличи от всички останали - макар да е трудно да бъдат дадени такива примери през годините. Или в действителност е доказателство, че българите имат проблем с всичко, което показва по-ясна идентичност.

Самата ни политическа система не награждава такава идентичност. Не съществуват сериозни предизборни дебати, политическите сили, с няколко изключения, нямат собствени вестници например.  

Въпреки всичко - избор има

Над 6624 кандидати в листите са просто доказателство, че хората имат реален избор да гласуват за различни хора.

Но отказът им, особено в такива несигурни времена, застрашава самите устои на парламентарната република. Апетитите на Румен Радев за президентска република - по руски модел - са заплаха въобще за малкото постигнато за три десетилетия демокрация в България.

Причините са много

Може би най-тежкият ефект, който има все още влияние в настоящето, е тежката травма от комунизма. Доверието между хората, както и между хората и институциите е ресурс, който в България е нисък. При достатъчно категорични опити да се скъса с миналото, страната може да обикаля в този порочен кръг с десетилетия - ако все още съществува, разбира се.


Още по темата: