Наука за Украйна: Европейски учени помагат на украинските

мин. четене

Вече четвърти месец Европа е поставена пред изпит за човечност. И всички се надяваме да не бъде оставена на поправителен, а доказателства, че това няма да се случи се случват постоянно. Страхотен пример в това отношение са европейските учени и студенти, които намериха начин как да помагат на колегите си от Украйна още от първите седмици след началото на войната.

Чрез платформата "Наука за Украйна" и хаштага #scienceforukraine изследователи научни организации и лаборатории предлагат работно пространство, краткосрочни назначения и дори жилищно настаняване на украински специалисти.
Още през първите седмици на инициативата над 1200 предложения за подкрепа от 47 страни са регистрирани на платформата, пише БТА. Европейският научноизследователски съвет насърчи европейските учени, които работят с грантове на съвета, да предлагат позиции на украински учени.


На платформата са регистрирани девет български научни институции и звена, които предлагат помощ на украински учени. Това са СУ "Св.Климент Охридски", Институтът по електрохимия и енергийни системи на БАН, Институтът по електроника на БАН, Институтът по полимери, БАН, Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика "Акад. А. Балевски", БАН, Институтът по обща и неорганична химия на БАН, Институтът по математика и информатика на БАН, Специализираният институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт  и компания "Онтотекст", част от "Сирма Груп".

Координатор на инициативата за подкрепа на украинските учени е Санита Рейнсон, изследовател в университета на Латвия. Пред информационната служба на отдела за научни прогнози на Европейския парламент тя пояснява, че "Наука за Украйна" е дело на група доброволци - учени и студенти, от изследователски институции от цяла Европа и света. 

"Работим заедно, за да разпространяваме информация за подкрепата на национално и международно ниво за украинските изследователи и студенти, които пряко са засегнати от руското нахлуване в Украйна", казва Рейнсон.

Тя обяснява, че има различни възможности да се окаже помощ. Една от тях е създаването на краткосрочни програми, защото според нея откриването на позиции с дългосрочни ангажименти отнема повече време. А в момента е по-важно да се действа бързо, подчертава латвийската специалистка. Тя добавя и необходимостта от осигуряване на работни офиси, предоставяне на компютри и осигуряване на подслон, особено за украинските студенти.

На страницата в интернет на инициативата информацията се актуализира постоянно и в нея всеки желаещ да помогне, може да открие информация какво е необходимо на нуждаещите се.

Дори учени, които не могат да подслонят или да предложат заетост на украинските си колеги, могат да помогнат, като обърнат внимание на колегите и на ръководствата на научните институции, добавя Рейнсон. Важно е да не забравяме, че много украински учени остават в родината си и трябва да помислим как да помогнем и на тях, казва тя. 

 


Още по темата: