"Мълчаливите избиратели" решават вота в последния момент

мин. четене

Процесите на формиране на електоралните нагласи и електоралното поведение все още се формират основно от телевизията. Това заключение прави изследване на БАН  - Методически експеримент за факторите, обуславящи възникването и развитието на електорални нагласи. Той е разработен като част от научно изследователски проект в периода 2020-2022 г. от Центъра за емпирични социални изследвания от Института по философия и социология при БАН.

Телевизията е факторът с най-силно влияние върху формирането на електоралните нагласи, следвана от  публичните изяви на политиците, предаде БТА. Участията на кандидатите в телевизионни изяви, участия в новинарски, обзорни и дискусионни предавания имат изключителен по сила потенциал за влияние . 

Трети по сила на влияние са социалните мрежи - Фейсбук, Туитър, Тик Ток, Инстаграм и др. Значими са и радиото, електронните версии на печатните медии, печатните медии в хартиения им вариант и други новинарски сайтове и портали, коментарите на публичните експерти. Не бива да се подценява и факторът доверителен кръг – това са най-близките приятели, роднини, колеги, на които човек има доверие и с които споделя мнения по актуални въпроси.

Данните показват също така, че електоралните нагласи в значителна степен се влияят от електоралните проучвания - особено тези, резултатите от които се обявяват в последните две седмици преди изборния ден.

Методическият експеримент, проведен през 2022 г. от Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология – БАН, сочи, че интересът на българския избирател към електоралните изследвания е умерен – 13,6% следят социологическите проучвания, 40,4% - често, 24,3% - сравнително рядко, а 21,7% - много рядко.

Мълчаливите избиратели - решаващи за всеки вот

Все пак българският избирател до голяма степен се влияе от обявяваните резултати от електоралните проучвания. Около 30% от потенциалните избиратели споделят, че ако електоралните проучвания покажат ниска сила на партията, на която симпатизират, те ще променят намерението си за гласуване и ще пренасочат гласа си към партия, която има по-големи електорални шансове. Така се потвърждават констатации от политически и електорални анализи през последните десет и повече години, според които около една трета от потенциалните избиратели у нас са колебаещи се – те нямат постоянно политическо представителство и на всеки нови избори търсят нов фаворит.

За да се ориентират в реалната сила на новите политически субекти, избирателите се нуждаят от информация. Такава получават предимно от медиите и медийните изяви на политическите лидери. В проучването на БАН има и нов изследван фактор, към който имат интерес всички политически партии – т.нар. мълчаливите избиратели, които изчакват до последния момент, за да се ориентират кой ще бъде победителят и дават гласа си за него.

Този феномен има психологически характер – хората искат да се присъединят към победителя и не желаят да се асоциират с губещите. В крайна сметка се оказва, че "мълчаливите" избиратели определят изхода от изборите, защото техните гласове накланят везните в една или друга посока. Това се отразява на реалните гласове, получени за партиите, заемащи челните места в изборната класация, но също така определя съдбата и на тези партии, които са на ръба около 4-те процента.

Ето още за политическото говорене у нас:

 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: