Инфлацията в образованието

мин. четене

Тази година първият учебен ден ще бъде проформа повече от всякога. Присъствено в двора на училищата ще бъдат само 1-ви, 5-и и 8-и клас в голяма част от училищата. Всички останали ще влязат в клас на 16 септември без тържества и направо в първия учебен час. Причината е правилата за ограничаване на Ковид-19 и готовността да се премине към дистанционно обучение във всеки момент, макар епидемичната картина в момента да не предполага такава голяма опасност.

Не това обаче са новините в образованието. Инфлацията, която официално в страната ни е на ниво около 17 % към август, се отрази и на цените на всички училищни дейности. С по-скъпи учебници и тетрадки започва учебната година, дигиталните помагала все още са екзотика, но в семейния бюджет поскъпването ще се усети най-вече с по-скъпите допълнителни учебни дейности като частни уроци, езикови, арт и спортни школи или занимални.

Разбира се, те не са задължителни, но всички сме наясно, че макар и безплатно, образованието в България отдавна не е без пари и всяко качество е скъпо. И става все по-скъпо.  

Цените за школи и уроци се увеличиха

Цените за школи и уроци скочиха с между 10 и 40 % според различните услуги и отделните градове. Ако до преди година частен урок от 40 минути е струвал 20 лв., сега цената е поне 25 лв. Уроците по математика в София и Пловдив достигнаха 50 лв. за час, а добрите учители с добри резултати вече са заети от края на миналата учебна година. Онлайн обучението обаче даде възможност за дистанционни частни уроци, където учители от по-малките градове станаха привлекателни с по-ниски цени на предлаганата услуга, но съвсем не по-ниско качество. Така един урок с учител от Нова Загора, например, остава 20 лв., докато в София цените започват от 30 лв. нагоре.

Школите за подготовка по БЕЛ и математика обявиха нови цени още в края на май с ръст от около 10 %, но нови цени се наблюдават и от тази есен, което прави скокът значителен. Това обаче не намалява интереса към този вид образователни услуги. Тъкмо напротив. Школите преливат от ученици, чиито родители продължават да избират паралелното платено образование, макар от години да настояват за повече качество в клас. Но преминалите през тази въртележка, могат да свидетелстват, че нямат особен избор.  

Повишаване на заплатите на учителите, но и недостиг на преподаватели

В успоредника от задачата имаме и повишаване на заплатите на учителите от края на миналата учебна година и сега една учителска заплата за пълен работен ден е около средната за страната, т.е. около 1450 лв. Учители обаче все още трудно се намират, особено по математика и информатика и по чужди езици. Дори т.нар. елитни гимназии изпитват дефицити при намирането на профилирани учители с търсените езици, а това създава нестабилност не само за училищата, но най-вече за учениците, на които се налага да привикват с честата смяна на преподаватели в една учебна година.

Това, разбира се, се отразява на качеството на образованието и ако досега на уроци се ходеше основно за подготовка за кандидатстване след 7. и 12. клас, то все повече интерес има и към уроците за подготовка за НВО и матурите след 10.клас. А именно там лъсват гигантските пропуски на гимназистите и неспособността на образователната система да се справи. Да, в новата реалност нуждата от информация се променя, променят се и вкусовете и възгледите на децата и подрастващите, а учителите прилагат все повече изобретателност в опит да спечелят внимание. Въпреки това средното ниво в училище продължава да пада по данни на ПИЗА, а се оголва и друг проблем – в горния сегмент в класацията на най-успешните ученици, където отдавна има невъзможност за управление на талантите.

Количество или качество

Средно едно дете посещава поне 2 извънкласни занимания, като за това бюджетът може да е най-разнообразен. Възниква въпросът едно така ангажирано дете, ходещо на целодневно обучение, как успява да обработи толкова информация, да се движи активно, а и да отпуска? В новите програми на МОН за по-дълга учебна година обаче не присъства план за повече спорт, движение, извънкласни дейности по интереси, разчупване на модела – стая-чин-учител-дъска. Заложените повече ваканции тази година не са нищо повече от сливане на почивни дни с по един ден повече отпуснати от учебното време, а удължаването на учебната година отново е условно като повече часове ще има само за тези ученици, които имат нужда от помощ и наваксване в края на учебната година. Обикновено на тези деца е трудно да се помогне в рамките на 2 седмици допълнително време. Не става и въпрос за уроци, които да попълнят пропуските, трупани с години.

И докато МОН сега се е съсредоточава в избягването на дървена ваканция, като се има предвид енергийната криза в Европа, старите проблеми се премятат отново и отново.

Защо учителските заплати се увеличиха драстично, което е прекрасно и всички се радваме, че учителите са по-добре заплатени, но защо все още децата ни трябва да ходят на частни уроци по основни предмети, които се преподават с достатъчно норматив в училище? Защо все още подкрепяме тази двойна работа? Вие бихте ли били доволни да работите двойно за същите пари например? Тогава защо го причиняваме на децата си?

Тази диспропорция продължава, а сами виждаме колко много школи, занимални и частни уроци изникват постоянно. Но не става дума за количество, а за качество на образованието, където инфлацията не се мери с пари, а с постигнати резултати и ученици, които скоро ще се влеят в пазара на труда. Със спорни успехи и още по-спорни умения.

Как ще тръгнат децата на украинските бежанци на училище тази есен.

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: