10 причини защо българското училище трябва да се унищожи (или реформира из основи)

мин. четене

Съдейки по моментите, когато се говори за образование, е трудно да се предположи, че българите смятат образованието за приоритет. Началото на учебната година, матурите и кандидатстудентските изпити са трите основни момента в годината, когато е прието да се говори за образование. Политическите партии, дори и тези, които считат себе си за най-реформаторски настроени рядко му обръщат специално внимание.

А реалността е, че образованието задава ритъма и посоката на цялото общество и икономика. И в България, която е редовно на всички последни места в ЕС, очевидно то явно бърка много сериозно в доста неща. Това е нашия кратък списък по темата:

1. Създава ботове

Резултатите на международната класация PISA за България показаха втория най-голям спад на страна в класацията. Близо 46% от завършилите българско училище са функционално неграмотни. Т.е. те могат да четат табелите по улицата, но могат да разбират единствено кратки и семпли тестове. Противоречаща си информация, различаване на мнение от факт са трудни за разбиране концепции. Когато по отношение на някой голям проблем - например войната в Украйна, чуете някой да казва, че "едните казват едно, другите друго, как да разбереш кое е истина" - това е прякото следствие от 12 години зубрене със запаметяване.

2. Не възпитава удоволствие от учението и всякакво развитие

Когато Слави казва, че "селяните винаги печелят", а Бойко Борисов: "вий сте прости и аз съм прост, ще се разберем" - те знаят своята публика. 38% от българите са прочели само една книга през последната година. Обикновено около 30% от българите само посещават театър или друга културна постановка. Българското училище представя българската и световната култура и изкуство по възможно най-сухия начин, който отвращава до живот учещите - така, че никога след това да не продължат да преоткриват света около тях или себе си.

Това важи дори и за сфери, които изглеждат популярни - като например спорта. Около 40% от българите не спортуват. Тук също слабия фокус върху спорта в училище пречи на развитието на множество други качества - като дисциплина и работа в екип например.

3. Нереалистична оценка и самочуствие

Едно от най-тежките наследства на тоталитарния дух в българското образование е възпитаване в учениците на нереалистична оценка и амбиция изведена извън всякаква пропорция. Пример за това са именно "елитните" гимназии, в много от които от ранна възраст на децата им се повтаря, че от тях се очаква "да станат министри един ден".

Това освен, че противоречи на всякакви педагогически и психологични принципи, това пречи на създаването на здравословни амбиции и самочувствие, които да помагат на бъдещия лидер да се развива и наред с това да бъде себе си. Освен това добро образование трябва и на тези, които няма да стават министри.

4. Унищожава всякаква инициатива

България има едни от най-ниските нива на предприемаческа инициатива в целия ЕС и българското образование прави всичко възможно да ги запази такива. Във всеки един клас, всеки един учител преподава един и същ материал - без значение от учениците пред него и по възможно най-несвободния начин. Запаметяването и възпроизвеждането на един и същ материал и нежеланието за развиване на проекти, експериментиране, учене чрез опит потъпква най-силния пламък, който движи всяка икономика. Радващо е, че през последните години има голям напредък по проекто-базирано обучение, но щастливите деца са все още малък процент.

5. Пренебрегва всякакви индивидуални особености

Малкия брой учители, закостенялата система правят ученика пасивен участник в системата, където той е най-маловажен. Учениците имат малко участие в своето образование и като резултат - недостатъчна лична мотивация. Достатъчно доказателство са именно ниските нива на професионално ориентиране и специалностите, които след завършване биват "заливани" от желаещи, без значение от тяхната реализация след това - като психология, икономика, право и публична администрация.

6. Ненавист към всякаква креативност

Това не е грях само на българската учебна система. Но си задайте въпроса - колко пъти за 12 години сте били стимулирани да създадете нещо свое - проект, експеримент, стихотворение, разказ, рисунка, собствена песен. Всичко това е в доста ниски нива подтиснато спрямо заветното "какво иска да каже авторът". Не така се създават нови автори обаче.

7. Никакви "меки" умения

Според специалисти, това са ключови умения за 21 век - умението да разбираш себе си, собствените си емоции, както и тези на другите хора и да работиш заедно с тях. В среди в които трябва да се работи върху общ проект, подобни умения са ключови за развиването на добри взаимоотношения бързо.

8. Презрение към авторитетите

Учителят е първият възрастен, който детето вижда извън своето семейство и с който прекарва голяма част от своето време. А българският учител е зле платен, прекалено възрастен, работещ в прекалено големи класове и без достатъчна подкрепа. От него се изисква да не проявява креативност, а да върви по плана и да не задава въпроси. Той е оръдие на образователната система и от него не се очаква да изгражда някакви връзки с учениците си.

Когато президенът Румен Радев казва патетично, че "за нас българите, училището е свято място", пропуска да погледне реалността, в която българските ученици пият и пушат повече от своите връстници в цяла Европа.

9. Малко добавена стойност и загуба на време

За тези, които действително имат нужда от образование, българското училище може много малко да им помогне. Последните години МОН инвестира сериозни средства например за децата, чийто роден език не е български. Самото училище обаче изисква допълнителни уроци и за най-неприливигированите, това е изключителна трудност. И обратното - за тези, които имат таланти и знания, българското училище не дава поле в което да могат да ги развият в пълнота, именно поради недостатъчно свобода и индивидуален подход.

10. Ненавижда всякаква човещина

Българските ученици могат да учат езици, но имат най-малко уважение към хора от други култури. Множеството клипове на изстъпления спрямо учители и други съученици може и да не са задължително правило за цялата образователна система, но те показват най-големия и провал - че в цялата и закостенялост, няма достатъчно фокус към най-важното в нея - хората, а там са именно деца, родители и ученици.


Още по темата: