Вечно млади

мин. четене

Заглеждали ли сте се внимателно в секцията на IMdb с родените на съответния ден "звезди"? Смазващо преобладаващото мнозинство са хора не само над 40-те, но и над 50-те. А в акцентите на сайта са все още Брад Пит, Том Круз, Джони Деп (всички вече около 60-те) и натрупалия почти половин век Леонардо Ди Каприо, да не говорим за запазеното място за Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Кристофър Уокън (те пък на границата на 80-те и над нея). Дори и Клинт Ийстууд, гонещ столетие живот, е актуален и творящ активно.

Къде са младите? Едуард Нортън остаря, без истински да пробие, Тоби Магуайър е забравен, Арми Хамър бавно потъва, единственото ново и свежо име е Тимъти Шаламе, но въпреки, че е чаровен и симпатичен, дързък и самоуверен, няма харизмата на споменатите по-горе. Ами при жените? Дженифър Лорънс и Кристен Стюърт като че ли са най-близко до понятието"звезда", но може ли да ги сравните с Мерил Стрийп и Даян Кийтън? Подобно на Шаламе, Зендея е новият свеж полъх, ала някак не я виждам като предвестник и икона на нова вълна. Чакаме с нетърпение какво ще заснемат Спилбърг и Скорсезе, Тарантино и Кристофър Нолан, Куарон и Иняриту, манекенките от 80-те и 90-те (да не ги изброявам) все още са култ!

Истински авангардното в изкуството и живота се е случвало през 20-те, 60-те и 90-те години на миналия век и може би предстои творчески и артистичен взрив всеки момент, но никакво предчувствие не витае във въздуха.

В същото време култът към младостта, свежестта, чистотата, красотата, дори наивността, високомерието и безпардонността на тази възраст, е по-жив отвсякога. Но парадоксално - няма никакво значение на каква възраст си, стига да си с правилни и интелигентни черти, поддържана фигура и елегантно облекло, за да се вписваш с лекота във всяка среда и да жънеш завоевания и успехи .

Та вижте кой пълни стадионите с музика и шоу - "Ролинг Стоунс" гонят 80-те, Ози е по-жив отвсякога, "Ред Хот Чили Пепърс" са №1 в "Билборд" с два албума за една година, "Гънс енд Роузис" са по средата на триумфално турне, сиатълските банди пак се носят на гребена на вълната, с нетърпение се чака нов албум на "Депеш Мод". Явно младостта вече не е възраст, а мироглед, поведение, ценности, излъчване, немирен дух, вечен гладен поглед напред и отказ от примирение, усядане и почивка.

Всъщност ние бяхме първото поколение в България (20 години след нормалния свят), което имаше достатъчно условия (заведения и култови места), за да се впусне самонадеяно и егоистично в живота без никаква конкуренция - по-старите, с рунтави бакенбарди и шлифери, бяха зациклили по квартални кръчми и барове в хотели (наблюдавани зорко от портиери, бармани и келнери, служители на ДС), когато не си стояха по кухните и не псуваха комунистите.

През 90-те бяхме бяхме млади и напористи, на първа линия във вакханалията на дълго жадуваната свобода, гребяхме с пълни шепи от безкрайните нови удоволствия. Сега, след толкова време все още сме по улиците, в баровете, по нощните клубове (най-известните диджеи са ни набори и дори по-големи от нас).

Най-сетне - възрастта вече не е порок.

За автора:

Боян Атанасов

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Виж профила

Още по темата: