Поглеждаме ли още към звездите?

мин. четене

Поглеждаме ли все още към звездите в тези смутни времена? Човешката история е история на войни и конфликти – един преливащ в друг. Няма година на покой, в която поне на едно парче от земното кълбо някой да не воюва с някой. Но паралелно с този примитивен инстинкт на унищожение, в сърцето на хомо сапиенс съществува и стремежа към съзидание – и най-вече любовта към познанието и покоряването на нови хоризонти, не с оръжие, а с идеализъм и любопитство.

Разрушеният от руснаците стадион в Чернихов, Украйна, който преди носеше името на Юрий Гагарин. Снимка: Anatolii Siryk/Ukrinform/NurPhoto via Getty Images

Днес, през 2022 г., Русия напада Украйна. Войниците ѝ извършват трудни за описание жестокости. Преди 61 г. обаче като част от тогавашния СССР, руснаците успяват да извадят за 108 минути целия свят от тревожността на Студената война, чийто ефект очевидно още преживяваме.

На 12 април през 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, полетял в космоса. В 9 часа и 7 минути московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития космос са: „Поехали!“ (бъл: потеглихме). „Восток 1“ обикаля земята веднъж в продължение на 108 минути и се насочва към приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно – Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут.

Останалото е ясно – световна слава, легендарен статус. Юрий Алексеевич Гагарин слага началото на пилотираната космонавтика, чийто международен ден празнуваме днес. Спомняме си и за родния принос към покоряването на космоса  - на 10 април 1979 г. от Байконур е изстрелян „Съюз-33“, а на борда е българинът Георги Иванов, заедно с командира на полета Николай Рукавишников. Така тогава България става шестата космическа страна в света, след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.

Любопитен факт е, че за полетът са създадени изцяло български прибори – дело на родни учени, заедно с разработването на различни видове хранителни продукти, които могат да запазят вкусовите, ароматните и хранителните си качества в условията на космически полет. Традиция на производство, която продължава у нас и до днес.

Гагарин, Терешкова, Иванов, Армстронг, Олдрин, учените, които днес пребивават на Международната космическа станция – нима не са те наследниците на Марко Поло и Колумб (макар че трудно можеш да се сбиеш с местните племена в Космоса). Сбъднатата мечта на Галилей, която е успяла да избяга от горящата клада. От Братята Райт, през Кучето лайка до Space X и марсоходa Curiosity, повтаряме и надграждаме стремежът ни да полетим по-надалеч, по-леко, да научим повече, да надскочим дребнавото си ежедневие.

“Каква красота! Видях облаци и светлите им сенки на далечната мила земя…Водата изглеждаше като тъмни, леко блестящи петна... Когато гледах хоризонта, видях резкия, контрастен преход от светлата повърхност на земята към абсолютно черно небе. Наслаждавах се на богатия цветови спектър на Земята. Той е заобиколен от светлосин ореол, който постепенно потъмнява, превръщайки се в тюркоазен, тъмносин, виолетов и накрая въгленочерен” – това са думите на Гагарин след полета. Първото описание на планетата от такава височина.

Днес милиардери, начело на гигантски корпорации, по-властни от цели държави, изпращат себе си и приятелите си в космоса. Ние редовите хора едва ли ще зърнем скоро земното кълбо от толкова високо. Но винаги можем да погледнем към звездите, чиято светлина пътува към нас в продължение на хиляди години - и на практика да видим миналото на необятния космос в настоящето.

Дори само този факт отвява мислите от екрана на телефона, от който всеки ден четем колко ниско може да падне човешкото същество с автомат в ръка. Днес обаче си припомняме и колко високо може да полети!

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: