Киану Рийвс на 58 – от месия до злодей

мин. четене

Киану Рийвс е от онези холивудски звезди, които всички харесват, но остават загадъчни завинаги. И точно това е най-интересното около него и всичките роли, които прави във филмите си. Актьорът, роден на 2 септември 1964 г., има 68 филма зад гърба си - от момчета авантюристи, любовни персонажи, мачовци, месии, до злодеи и спасители. В интервю за списание Esquire той обаче се спира на важните за него теми за съществуването в настоящето, за посланията на Вселената и силата да слушаш, за да разбиращ.

Сядайки в черното кожено сепаре на парижка бирария с порцеланова чаша в ръка с капучино, Киану Рийвс държи телефона си с другата. Личи си прясна следа от кръв.

- Боли ли?

- А, това ли? Това е сценична кръв. От снощи. Снимахме до 5 сутринта. Гримът невинаги пада от първия път, Киану Рийвс е точно навреме на срещата. Спал е едва 5 часа и косата му още е мокра след сутрешния душ. Интервюто е правено в период, в който се промотира „Матрицата: Възкръсване“ – 4-тата част от франчайза за милиони долари. Но причината да е в Париж са снимките на „Джон Уик: Глава 4“ – другия му филмов франчайз с голям касов успех.

- Как се справяте с късните снимки, с малкото сън? Тялото Ви как го понася?

- Справям се. Пия топъл чай с малко лимон и мед. Понякога си удрям шамар да се събудя. Правя стречинг. Концентрирам се. Уча се да се концентрирам за по-дълго време. Вече съм на 57, минаха 2 десетилетия, откакто започнахме снимките на „Матрицата“, 27 години от „Скорост“ и 32 години от ролята на Тед Логан от „Невероятните приключения на Бил и Тед“. Някои роли много ме развиха. В други останах персонажа с каменно лице, като Нео, например.

Кое прави ролята значителна? Актьорската игра, добрият сценарий, гениалният режисьор?

- Аз съм само част от боята. Обикновено актьорите опитват да изпъкнат себе си пред другите, но това е неправилно. Киното е амалгама от енергията и работата на много хора. Ако си пасват добре, се получава. Другото е суета.

- Какво обичахте да правите като дете?

- Да се возя на метрото до крайната спирка. Или да играя уличен хокей в предградията на Торонто, или да се бием с децата с кестени. Но най-любимото ми нещо бяха пътуванията с метрото. Когато бях дете имаше само две линии и живеех близо, където двете се пресичаха. Така винаги имах интересен маршрут и понякога се возех с часове. Слизах на последната спирка и се мотаех из непознати квартали. Никога не ме е било страх, беше ми безкрайно любопитно. Хем градът ми е познат, хем ми е чужд, нов. И досега обичам да се разхождам сам из непознати градове. Просто да се загубя. Обичам да седна на кафе на улицата и тихо да наблюдавам живота. Тогава съм най-щастлив. Дори, когато съм се изгубил, не съм загубен.

- За Вас се говори ,че не обичате много да приказвате...

- Аз съм добър слушател. В комуникацията ми е важно да разбирам. Не да отговоря. Това ми го отбеляза Сандра Бълок. И е точно така. Хората са луди. Вече никой не слуша, за да разбере. Със Сандра се срещнахме през 1994 г. за снимките на „Скорост“. Имахме много общи приятели, но никога не се бяхме срещали. И до днес сме приятели. Обичаме да вечеряме заедно. Понякога да се поразходим. В началото тя беше много объркана, че обичам да мълча и просто да гледам. Дори на среща просто стоя и мълча. За мен това също е комуникация. Това я подлудяваше. Беше объркана. Имаше един случай, в който тя каза нещо много важно, нещо много смислено. И аз часове наред размишлявах върху това. Накрая отидох и просто й споделих, че съм мислил върху думите й. А тя си беше помислила, че съм се обидил от нещо. Такъв съм. 

- С всички хора ли се свързвате еднакво добре?

- Не всеки е добрата и мила версия на себе си във всеки един момент. Не съм дзен будист. Но се научих на това-онова. Моите неща са си моите неща. Нека те остават у мен. Да не натоварвам другите със себе си. Помъдрявам. Нахраних душата си. Смятам, че това, което не е естествено за мен, ме учи на нещо ново. Подхранва ме.

- Откъде стигнахте до това?

- Вероятно всичко има значение – биологията, психологията, културата, генетиката и възпитанието ми. Всичко това, взето заедно има значение. Но затова споменах естественото, защото дори като дете бях доста емпатичен.

- Какво правите, когато не работите?

- Понякога правя стречинг. Понякога ходя на кино, на театър. Има дни, в които оставам вкъщи и мога да гледам два, дори три филма за един ден. Последният, който много ме впечатли е „Дюн“.

- Колко филма снимахте вече? Кой е любимият Ви?

- 68. От всякакъв жанр. Това са просто моите роли. Моята работа. Обичам всичко и всяка роля.

- Даян Кийтън Ви описва като мистерия, която обикваш...

- Всички сме мистерия.

- Гледате ли филмите си?

- Понякога отивам в киното просто, за да видя дали на хората филмът ще се хареса, да видя реакциите им от първа ръка. Аз самият съм мистерия за себе си как другите ме възприемат.

- Чувствате ли се самотен понякога?

- Не. Напуснах дома, когато бях на 18, без да завърша училище, на 20 напуснах Торонто като се качих на старото си Волво право към Лос Анджелис. Тогава много четях Шекспир. Така се запалих. Така почна всичко. Така реших да се пробвам в киното. След като снимах първите си филми за луди тийнейджъри, и някои романтични роли, дойде предложението за „Матрицата“. Тогава усетих, че това е моята писта. Просто ме е чакала. Много бях чел, интересувах се, вълнувах се за паралелните светове. Когато прочетох сценария на Уашовски, се почувствах у дома.  Филмите за отношенията, за хора са много важни, но за мен по-интересното е филмът да те накара да мислиш, да ти покаже светове в нови равнини на мисълта. Това възнаграждава много повече, защото си част от него. Да си задаваш въпроси. Кое е реално? Кое е илюзорно? Кой съм аз? Тогава няма въпроси дали съм самотен. Аз съм част от света. Не съм сам.

- Вие загубихте толкова скъпи хора за Вас – от това, че живяхте без баща, загубихте едно неродено дете, след това и любимата си във фаталната катастрофа, близък приятел от свръхдоза... Разплетохте ли пъзела около всички тези събития и къде е Вашето парченце?

- Лошите неща се случват постоянно около нас. Животът е в настоящето. Присъствие тук и сега. Когато страдаме по загубеното или по несбъднатите мечти и проекти, не сме тук. Не съществуваме сега. И затова има толкова много нещастни хора. Не сме се научили да се радваме на мига. На сега. На силата на настоящето. Мразя да говоря за миналото. За загубите. За болката. Те са част от моето минало и аз не го забравям, но го ценя. Ценя скъпите моменти с тези хора, но не си причинявам скръб. Живея в благодарност, че съм имал тези хора и събития в живота си.

- Търсят ли Ви за помощ, за съвет, виждайки житейската Ви мъдрост?

- Мисля, че правя, каквото мога за близките ми. Когато подхождаме с разбиране, можем да разберем през какво преминават другите. Разбира се, може да предложиш това или онова в някои специфични ситуации, които не са ясни на другите. Ако някой дойде за помощ – това е споделяне на опита. Просто разговор. Но не знаеш какво е да си в обувките на другия, да си извън пътя, да си загубил нишката на живота. Аз знам какво е, бил съм там много пъти и вече се научих да държа нишката. Тоест тя държи мен.

- Уинона Райдър, с която имате 4 общи филма, казва за Вас, че владеете сила, която другите нямат. Каква е тя?

- Интересно! Вероятно е силата да вляза в историята и да я разкажа така, че хората да я почувстват.

- За това ли толкова много хората Ви харесват?

- Аз просто живея. Както всички останали хора на тази Земя. И търся отговорите и смисъла. Те са тук за всички нас. Когато загубим близки хора, разбираме, че животът е толкова кратък и толкова крехък. Затова трябва да го ценим. Знам, че е клише, но го разбираш едва, когато ти се случи. Давам си време и се упражнявам да живея.

Вижте селекция от филми с Киану Рийвс:

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: