Андре Токев и още 4 шеф-готвачи с имидж на "лоши момчета"

мин. четене

Тази седмица Андре Токев напусна затвора, след като излежа повече от половината от присъдата си за шофиране в нетрезво състояние и след като съдът прие да го освободи предсрочно. Макар затворническата администрация да обжалва решението, решение на апелативните магистрати постанови, че Токев е дал доказателства за поправянето си и че е готов да се върне в обществото.

Случаят с Андре Токев ни провокира да се замислим за нелеката работа на шеф готвачите, която обикновено остава скрита от погледите ни. Подхождаме с голяма взискателност към тези професионалисти, без да си даваме сметка с колко много труд са подплатени успехите им, а несъвършеният им човешки образ сякаш остава на заден план. Обичаме ги когато са на върха, но ги мразим и критикуваме, когато стъпят накриво. 

Харизматичните шеф готвачи в днешно време притежават както усет към храната, така и специално отношение към живота. Те са писатели, кулинарни пътешественици, които обикалят света, менажират ресторанти и участват в телевизионни предавания и документални филми. Притежават имидж на „рокзвезди“, бунтари и лоши момчета. Зад грандиозните  постижения, постигнати с много труд обаче понякога се крие тъмна страна, която на моменти взема превес.  

Ето пет от тях:  

Антъни Бурдейн

Когато Антъни Бурдейн сам отне живота си в хотел в Париж, светът беше потресен – отиде си бунтарят със силно желание да живее пълноценно по своите собствени правила.  

Бурдейн често определяше себе си като хипи и твърдеше, че вероятно в очите на мнозина изглежда като алкохолик. Шеф готвачът не спестяваше нищо от миналото си – разказваше открито за злоупотребата с наркотици и критикуваше прехвалените звезди "Мишлен". Професионалното „прегаряне“ е болестта на съвремието, която съпътства шеф готвачите. А наркотиците, алкохолът и суицидните мисли са клопката, в която често попадат заради напрежението.

В мен има човек, който иска да лежи по цял ден, да пуши трева и да гледа детски и стари филми. Лесно бих могъл да бъда такъв. Целият ми живот е поредица от опити да надхитря този човек." 

В тази постоянна вътрешна борба между две същности, душевен мир му носи единствено любимата Азия Ардженто. 

 

 

Когато е бил по-млад, е давал и последните си пари за кокаин. След като побеждава в битката с дрогата обаче, идват гневът и депресията, която е негов постоянен  спътник. А после и алкохолът. Постоянно се чувства самотен, а усещането за липса на смисъл и цел в живота го тласкат към самоубийство.

 „Чувствам се като Квазимодо. Ако той отсядаше в скъпи хотели, то това щях да съм аз. Чувствам се изолиран. Ужасен съм в комуникацията си с хората, които обичам.“

В дните преди самоубийството си Антъни Бурдейн е преуморен, затваря се и не говори с никого. Хората около него споделят после, че не са подозирали, че е страдал от депресия.  


Още по темата: