Те казаха "не" на алкохола

мин. четене

Българите сме на челни места по употреба на алкохол още от ученическа възраст. Това е нещо като национален спорт. Гордост и традиция. Докато не удари някой алкохолното си дъно. Тогава се усещаме, че денонощните наздравици всъщност са предвестник на катастрофа. И че дори животът да е кръчма, а всички да сме седнали на една маса, нищо не ни спира да си поръчаме айрян. 

Пандемията засили интереса към алкохола и много хора намериха утеха във виното, когато нямаше за какво друго да се хванат. Други обаче успешно си казаха "Стига". 

"Остави я тази чашка малко. Не можеш ли да се усетиш?"

Това са думи на Ицо Хазарта, извадени от най-задълбочения, честен и саморазкостващ разговор на алкохола, в който той е участвал публично. Става дума за участието му във влога на Тото. Всички знаехме, че Хазарта и пороците си говорят на "ти" и имат бурно общо минало. Интересно е, когато именно такъв човек споделя за пътя си към трезвеността. Той не е единствен – скоро подобни изповеди направиха Миро от Каризма и Бела Хадид. Да обърнем внимание на историите им. Това може да ни вдъхнови на великденските празници да бъдем безалкохолни и ние. Или до края на месеца? А защо не и завинаги? Ето, не боли:

Ицо Хазарта и най-срамната случка в живота му

"Тоя ден аз бях изпил над кило уиски. Бях направил всичко необходимо, за да бъда завършената свиня. Някъде от към следобеда ми се губи. И си спомням на другата сутрин как си отварям очите, поглеждам и гледам – всички камери в мене. И си спомням, че стана много гадно вчера. Обаче аз не мога да се сетя какво... 

Снимка: Снимка: 359 Hip Hop Awards

Две години ми отне да видя това клипче. Това е един от най-унизителните моменти в живота ми. Разсъждавал съм хиляди пъти. Никога не разбирах защо стигнах до това. Не мога да опиша срама. В крайна сметка се извиних на Камелия, както и на всички, защото те го отнесоха и други хора. Беше страшен резил. И интересното е, че

тая случка, така, както беше най-тежкият и страшен срам в живота ми, всъщност е най-хубавото нещо в живота ми. Аз разбрах, че имам проблем и че трябва да го реша. 

Преборих един демон, който хората изобщо не знаят каква сила има. Благодарение на срама. Смятам, че ако не беше това, аз нямаше да мога да се преборя. На 19 март 2012 г. аз спрях да пия алкохол и до ден днешен не съм изпил и капка. 2013-а спрях и другите неща. И всичко в живота ми тръгна напред. Така че всяко едно такова нещо, което те смазва, не става случайно."

Сред заключенията на Хазарта чуваме и констатацията, че зависимостта към алкохола е болест. Нещо, което много алкохолици трудно осъзнават, както и техните близки. 

"Хората бъркат, като смятат, че алкохолизмът е черта от характер. Алкохолизмът е болест, той не е черта от характера. Който е болен от тази болест, остава болен до края на живота си. Спасението от тази болест е да не пиеш. Не можеш да пиеш едно малко, не можеш да пиеш само в събота, не можеш да пиеш само бира, само вино – просто не трябва да пиеш и една капка. Наградата е огромна! Наградата е неописуема."

Как Миро се омиротвори? На следващата страница...


Още по темата: