Консерватизмът – новата контракултура за GenZ

мин. четене

Годината е 1968. По целия свят има трусове: чехите се изправят срещу руските танкове в Прага, в Париж има студентски  размирици,  а в  САЩ продължават протестите срещу войната във Виетнам и борбата за граждански права.   

И сред всичкия този хаос младежката енергия на цяло поколение – бейби бумърите – надава своя глас за повече права, свободи, за социална промяна, която да разчупи тесните рамки на предишното поколение, което на практика все още живее в духа на Викторианската епоха.

Рокендролът и хипи движението обаче извикват желанието за протест – с повече лична свобода, повече любов и свързаност. 

50 години по-късно

Поколението на родените след 1995 (поколението "Z", или GenZ) и дори по-младите милениали (поколенеито "Y") живеят в съвсем различен свят. Повечето от тях са израснали с 24/7 достъп до порно филми, а всички комуникационни технологии са даденост. Нещо повече – израснали са в глобален свят, с малко граници, като за тях е нормално и двамата родители да работят. В ранна възраст са преживели една сериозна рецесия, както и най-сериозните икономически премеждия, срещани от средната класа на Запад от десетилетия. Те са израснали, приемайки различните и в свят, в който културната инклузивност и политическата коректност вече са норма в корпоративния, медийния и публичния сектор. 

Накратко: те живеят в света след успешната революция на бумърите. 

Всичко това има множество последствия, които лесно могат да бъдат пропуснати от  страничния наблюдател. Първото е, че тези млади хора посрещат живота с много повече трудности, от което и да е друго поколение преди тях. Надигането на "световната средна класа", водено от развиващи се икономики като Китай, поставя изключителни трудности пред средната класа в развитите държави. Така (заради цената) собственото жилище се превръща в блян. През 80-те Хоумър Симпсън представя типичното семейство от средната класа в САЩ с един работещ родител, голяма къща, жена домакиня, две деца, собствена кола, но за съвременните млади хора това е трудно постижима мечта дори и с двама работещи възрастни в семейството. Ако средната цена за собствен дом през 1992 е била близо 207 хил. долара, през 2022 тя е близо 320 хил. В същото време средният доход на домакинство се е повишил от 52 хиляди до 67 хиляди долара.  

В големите метрополиси като Лондон, Париж и Ню Йорк отварянето към световните пазари удря тежко обикновените работещи. Например руските пари в т.нар. Лондонград в Лондон (Кенсингтън) са сочени като основна причина за космическите наеми в британската столица. И докато огромни къщи и апартаменти стоят празни, стотици хиляди, особено по-млади хора, едва се справят с това да посрещнат насъщните си нужди – ситуация, която е непозната за предишни поколения. 

Продължава на следващата страница...


Още по темата: