Госпожо, вие сте в Иран!

мин. четене

Днес, докато в Иран протестите срещу режима дават жертви, мислите ми са с моите ирански приятели, чудесни и сърцати хора, с които преди около 2 години прекарахме няколко чудесни дни в тази древна страна.

Не съм мечтала да посетя Иран. Мечтала съм да посетя древните градове и гробници на Персийската империя, но не и Иран. Както всеки европеец потръпвах от мисълта за ислямския режим, превзел и сковал страната от няколко десетилетия и превърнал прозападната държава в крайнорелигиозна и опърничава съседка на страните в региона и враг на Запада.

Стана обаче така, че получихме покана от Turkish Airlines да посетим страната с група български туроператори – от този тип покани, които не можеш да откажеш, защото никога повече няма да получиш. И така, по логиката „Кога друг път ще отида в Иран?“, два месеца преди напрежението между САЩ и Иран да превърне подобни планове в пълна лудост, аз и още десетина българи, 8 от които жени, поехме към персийските територии.

Прави като местните и не се набивай на очи!

Дрехите в куфара ми бяха предимно широки, с дълъг ръкав и крачоли. Макар да не ми се вярваше, че са жизненоважни, имаше и няколко шала. Бях прочела, че всички жени там ходят с покрити глави, дори европейките. Оказа се обаче, че има голяма разлика от теоретичната идея да ходиш с покрита с шал глава до реалността и безапелационността на това положение.

Полетът от Истанбул до Шираз е около 3 часа и половина. С полета на Turkish Airlines не се усетиха много, но се усети друго. Още докато кацахме, за няколко мига всички жени в самолета се преобразиха за миг – с едно отработено движение всички те вдигнаха като по команда шаловете и покриха главите си. Направихме го и ние, малко на смях, малко нервно, но без да подозираме, че ще си останем така за следващите пет дни.

Бързо-бързо стигнах до невъзможния извод, че с покрита глава ми е по-добре. Така никой не те гледа (тоест, гледат те, но с одобрение и възхита, а не с укор), а един от най-добрите съвети, които получих преди това от хора, които са пътували в тази част на света, беше – прави като местните и не се набивай на очи. Случи ми се два пъти да остана без шал на главата – единия път не забелязах, че ми се е свлякъл, докато се снимахме в двора на една джамия и един охранител не много любезно ми направи забележка. Другия път слязох от буса, с който се придвижвахме, и докато ровех из багажника, шофьорът ни самоотвержено се хвърли да ме прикрива с тяло от минаващите коли, с репликата – Lady, you’re in Iran!

Всички знаят английски

Дали заради господстващия допреди революцията прозападен режим, или заради традиционната за персите любознателност, в Иран почти не сме срещнали човек, с когото да не можем да се разберем. Продавачи, шофьори, полицаи, охранители, служители на реда – всеки знаеше точно толкова английски, колкото да успее да се разбере с нас. В спомените ми остана един достопочтен възрастен мъж на пазара в Исфахан, който говореше прекрасен британски английски, който истински ме впечатли.

Има живот и без фейсбук

Да, в Иран има интернет, но няма добра връзка с фейсбук. В повечето кафенета има wifi, съвсем по европейски. В кафенетата обаче няма алкохол. Няма и в ресторантите, няма в хотелите, няма дори и на борда на самолетите, които изпълняват курсове до ирански градове. След три дни без връзка с фейсбук и без традиционното „малко“ преди или след вечеря ние, българите, открихме други начини за забавление – музика, вицове, логически задачи, смях, фотография, четене на персийско-български речник, гадаене по стиховете на великия персийски поет Хафез и други забавни начини да прекарваме времето в буса.

Иранците по необходимост са ги открили отдавна. В чудно красивия град Исфахан видяхме как минава времето на младите хора – в разходки по големия пешеходен мост над река Заяндех, в свирене на китара и пеене на песни, в смях и закачки. На градския площад семейства се разхождаха с каляски, деца тичаха с балони в ръка, музеите и джамиите бяха пълни с местни хора, които в неделния ден отдаваха почит на своята религия и история. Изглеждаше като идилия, но само внимателното око можеше да разбере, че в нея има пукнатини. Днес пукнатините са разлом.

Хората са като нас

По стечение на обстоятелствата посетихме един обикновен ирански дом, в който ни посрещнаха домакинята – университетска преподавателка, и нейният съпруг, който не разбрах какво работи, но пък цяла вечер ни свири и пя. Как живеят ли? Като много български семейства – напълно нормално, в апартамент с голям хол, постлан с персийски килим, разбира се. Доста празен откъм вещи и техника, защото в условията на ембарго и липса на западни стоки, дори да имаш пари, няма какво да купиш. Шокиращата разлика беше в тоалетната - макар да бях свикнала с клекалата в обществените тоалетни, присъствието на подбно съоръжение в изрядно чистата тоалетна на този частен дом ме смути.

Отношенията в семейството са напълно подобни на тези у насжената не само готви, но и командва парада и покритата глава никак не й пречи да ръководи семейния живот. Впрочем вкъщи и пред близки хора жените могат да ходят без шалове, нещо, от което ние щедро се възползвахме, приемайки тримата иранци, които ни съпровождаха – гида, шофьора и фотографа ни, едва ли не за роднини. Те също ни приеха за такива и дори ни стиснаха ръка на сбогуване, нещо, което не се допуска на обществено място или между непознати.

Има много какво да се види там

От градовете и гробниците на персийските владетели като Кир Велики, Дарий, Ксеркс и Артаксеркс, през огромните джамии, до прохладните градини с фонтани в Иран има много исторически и културни забележителности, които да бъдат видени. Туризмът е един от начините ембаргото да бъде преодоляно и осъзнаването на този факт е принудило режима да търси всякакви възможности, включително и нашата опознавателна обиколка. За съжаление, след създалото се напрежение между САЩ и Иран изгледите за активен туризъм са все по-малки, но за смели пътешественици място в Иран винаги ще има. Всички забележителности са означени, охраняеми, осветени и организирани така, че да могат туристите да се чувстват спокойни.

Разбира се, с днешна дата това е невъзможно.

 

За автора:

Левена Лазарова

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...

Виж профила

Още по темата: