Да живееш в сянката на родителя

мин. четене

Децата на известните не са единствените, които живеят в сянката на своите прочути родители. Животът зад силната личност на успешните родители е често явление и за обикновените деца и има дълготраен и понякога негативен ефект в живота на вече порасналия възрастен.

В този ред на мисли децата все по-често се съобразяват с мнението на родителите си за избор на образование, професия и дори на брачен партньор. Например певицата Уилоу Смит, дъщеря на Уил Смит и Джейда Пинкет Смит разказва за детството си с известните си родители като „абсолютно, мъчително, ужасно“. Актьорът Колин Ханкс, син на Том Ханкс, каза, че и до днес се бори да бъде себе си. А писателката Челси Клинтън, дъщерята на американските политици Бил и Хилъри Клинтън, се оплака, че е била „осмивана толкова много като дете“ в токшоута, само, защото е била дете на първото семейство на  САЩ.

Но отвъд историите на децата на известните, има толкова много обикновени деца, чиито неизвестни, но влиятелни родители също хвърлят плътна и нездравословна сянка върху живота на потомците си. Всички деца неизбежно са продължение на родителите си и отрано научават, че за да оцелеят, зависят от хората, които се грижат за тях. Психотерапевтите обясняват обаче, че умствено силните родители правят прекомерно някои основни неща, като така не разбират, че вредят на децата си. В резултат те може да потиснат някое свое поведение или да обърнат гръб на свои личностни черти, за да спечелят повече родителско внимание, обич и одобрение.

Според психолозите усещането за тежестта на родителското влияние е обичайно преживяване за децата на всякакви семейства. И богатите, и успешните и дори тези с буен темперамент упражняват родителски натиск, но ефектите могат да бъдат далеч от плодотворни.

Например: всеки от нас е имал среща с родител, чийто силен авторитет ни е впечатлил до степен, че да се чувстваме незначителни и това толкова да ни се е отразило във времето, че вечно да се чувстваме недостатъчно добри, недостатъчно успешни или авторитетни, както онзи образ от детството. Това може да е собственият ви родител, а може и да не е.

Аз съм нечие продължение, но не и личност 

Децата могат да растат в сянката на възрастните по много различни начини, обясняват психотерапевтите. Някои от тези деца се чувстват като продължение на своите предци и не се възприемат като отделни индивиди. В резултат на това мнозина могат да се борят да намерят истинска свобода на избора си и за свой собствен авторитет и цялост“, казва Алекс Леф, психотерапевт и експерт по връзките в Ню Йорк.

Децата на известните или много успешните може да се чувстват, че  името им ще се чува само като детето на еди-кой-си, а не като себе си. Родителят привлича повече внимание и детето е свикнало с това, независимо от ситуацията. Децата на амбициозни родители може да развият и страх да не оправдаят очакванията. Но родителите не трябва да бъдат публично разпознаваеми или особено уважавани, за да се чувстват, сякаш живеят в сянка.

Родители със силни и сложни личности могат да застрашат естественото развитие на детето си. Екстровертите могат несъзнателно да накарат детето си да се чувства така, сякаш трябва да подражава на конкретна черта на характераи да учи детето си, че и то трябва да има същата голяма персоналност.

Това споделят не един и двама пациенти в Ню Йорк, отраснали при властни родители, които смятат за напълно естествено да бъдеш експресивен, да се заявяваш лесно и да се открояваш със своите избори. Не и децата им обаче.

Натрапени модели

На такива деца им отнема години наред, а понякога и цял живот, за да осъзнаят, че живеят в натрапени чужди модели на възпитание далече от тяхната собствена природа. Това и ги води до кабинета на психолога, тъй като не се чувстват себе си и не живеят в мир със света.

Същото важи и за родители, гледали децата си в перфекционизъм, тревожност, свръхамбиции за високи постижения, като така компенсират собственото си неудовлетворение от живота.

Децата на успешни родители може да се почувстват притиснати да работят още и още, за да заслужат успехите си и нито едно постижение няма да е достатъчно, за да се постигне покой. Това е особено валидно за деца на изтъкнати родители в някоя професионална област. И ако това се отнася за избора на професия, представете си какво е при избора на семеен партньор? На външен вид или на нетрадиционни избори?

Бунтът като излюпването на свой образ

Реакция на живота в родителската сянка може да е и живот във вечен бунт. Това може да е лошо поведение на детето от ранните години или пък от пубертета или пък желание за привличане на внимание, диаметрално противоположно на възпитанието ,давано в семейството. Тенденция за пълно отхвърляне на семейния модел  може би е просто вид негодувание или друго средство за развиване на идентичност, отделна от родителската личност.

Предимствата на силните ролеви модели

Израстването с авторитетни родители може да бъде и полезен. Обикновено властните родители имат силен поглед върху живота и смелост да пробиват път там, където досега не е имало и пътека. Да имаш способността да се учиш от успешен родител е полезно за всеки. А наблюдаването и ученето от родителя как се справят с живота и кариерата помага на някои деца да развият самочувствие и увереност, че и те ще се справят на свой ред.

Например, децата на богатите обикновено също са богати не само по наследство, а по начина на мислене и управление на капиталите и времето. Дъщерите на работещи майки са по-склонни сами да заемат управленски позиции, показа проучване на Harvard Business School от 2015 г. И, разбира се, в продължение на векове децата, родени от успешни родители, са били подкрепяни от тях – в някои случаи са наследявали техните империи, а в други са получавали нужните контакти в индустрията. Това е толкова вярно днес, колкото и преди.

А какви са новите тенденции на новото поколение:


Още по темата: