5 музикални стила, с които (не)сме се сбогували

мин. четене

Времето минава и като пустинна буря помита всякакви трендове, стилове, течения и наречи ги, както си искаш, поп-културни проблясъци. За по-малко от половин век рокендролът се превръща от мейнстрийм музика до едва ли не алтернативен музикален стил.

С напредването на онлайн комуникацията и технологиите за музикална продукция всякакви стилове се появяват на хоризонта и залязват по-бързо от скандинавското слънце през зимата. Разбира се, не можем да обявим нито един стил за напълно мъртъв, докато има дори само един човек, който го слуша или претворява.

Следващите стилове вече не са в центъра на общественото ухо, по начина, по който са били в миналото. Това обаче съвсем не означава, че не продължават да вълнуват почитателите си. Тук обаче няма да споменаваме DJ Bobo и Dr Alban, защото радиостанциите в България поради някаква причина не им позволяват да избледнеят…

Споделяме с вас 5 позалезли, но ударни музикални стила:

Гръндж

За него си спомняме с най-много носталгия. И лека тъга, тъй като повечето му емблематични момчета не успяха да се преборят с демоните си. Демони, които възпяха в последния писък на младите срещу цунамито от консумеризъм, залял света през 90-те.

Едни бедни млади хора с дълбоко приятелство помежду си и карирани ризки от втората употреба се събират в гаража да посвирят. След това посвирват в местния клуб. Покрай тях се вихри торнадо от дим и пот. Тела се тресат в радостен танц. Никой не търси внимание. Никой не иска света да го забележи – да върви по дяволите светът. Той обаче неизбежно обръща поглед към сцената в Сиатъл след като Кърт Кобейн изритва дори Майкъл Джаксън от пиадестала в класациите с мазната си руса коса и дивите си крясъци.

Снимка: Frans Schellekens/Redferns/Getty Images

На света му е дошло до гуша от прическите „захарен памук“ и прилепналите дънки на глем-рока и с радост прегръща Nirvana, Pearl Jam, Alice in Chains, Soundgarden, Stone Temple Pilots, Screaming Trees, Mudhoney, Bush, Silverchair и всичките им производни.

И до ден днешен стискаме юмрук и развяваме развълнувано коса, когато чуем тенорите и баритоните на грънджа да тъпчат асфалта на фона на мръсните китарни рифове.

Oще музика на следващата страница...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: