Юбилеят на един филмов гений

мин. четене

Малкият Мартин е роден в "малката Италия" - италиянския квартал на Ню Йорк na 17 ноември 1942г. И двамата му родители се опитват да развият цялостна кариера като актьори, като наред със сцената работят и други неща за да плащат сметките. Малкия Мартин от малък посещава театър и кино и за него това е изключително преживяване. Самият той започва да прави планове за филми още като дете. Малкият Мартин изпитва огромно удоволствие от това да наблюдава холивудски епични филми - като например "Бен Хур", след което да се прибира и да ги анализира - как функционират и защо. Rome, Open City (1944), както и The Bicycle Thieves (1948), както и голяма част от италианския неореализъм са едни от най-любимите му филми от тези времена.

Но в действителност неговата страст е другаде. Той израства отдаден католик и е изключително вярващо дете. Така и идеята да стане свещеник го занимава изключително сериозно. Побеждава все пак любовта към киното, като $500 стипендия за филмово училище, която спечелва за кратка комедия също натежава като решение. Той завършва New York University през 1966 година.

Вярата в Бог обаче има изключително влияние върху Мартин от там насетне до края на живота му. Така и историите за мисионерите имат голямо влияние върху него. Доста от филмите му по някакъв начин също включват този аспект. Филмът Silence от 2016 до голяма степен отразява тези негови сантименти.

Mean Streats

През 1968 той завършва един от първите си филми "Who's That Knocking at My Door?", който му дава възможност да се запознае с Харви Кайтел, с когото заедно ще имат изключително успешна работа за много години напред. В свои интервюта Мартин споделя, че едно от нещата, които най-много му помагат в университета е експериментирането и заснемането - така, че да може един режисьор да има представа кои решения са полезни и кои - не.

През 1973 излиза и Mean Streats, който е мигновено разпознат за шедьовър.

Филмът се развива в "Малката Италия" и черпи вдъхновение от местата и хората сред които Скорсезе е израстнал. Нещо повече, главният герой също е отдаден и вярващ католик.

Но което е по-важно, освен признание и успех, филмът дава възможност на Мартин да се запознае и с младия Робърт Де Ниро. Тяхното съвместно творчество по-късно ще е основа за множество филми, които ще бъдат определящи за цели поколения, особено през 80-те и 90-те.

Това ще се види съвсем ясно само няколко години през 1976 година с хитовия "Шофьор на такси". Филмът ще спечели "Златна палма" в Кан, но и ще мотивира Джон Хинкли да извърши покушение срещу Роналд Рейгън. В него е и дебюта на едва 13-годишната Джоди Фостър в киното, която е в ролята на малолетна проститутка. Самите Де Ниро и Скорсезе се чувстват повече от неудобно, особено с някои от сцените да работят с толкова млада актриса.

Ролята на самотния и асоциален Травис Бикъл и изключителния успех на филма карат Де Ниро и Скорсезе да продължат съвместната си работа през 1980-та в "Разярен бик" (Raging bull) - историята на бокьора с проблематичен характер Джак Ла Мота.

90-те са начало за "мафиотските" филми на Скорсезе, където той надгражда един жанр, който до този момент се счита за запазен за третокачествени филми, които търсят предимно зрелище.

GoodFellas през 1990-та и Casino от 1995-та ще бъдат хитови заглавия, като втория ще е и един от първите на секс-символа на 90-те - Шарън Стоун.

Навикът на Скорсезе да има любими актьори в главните роли го кара от 2000-та насам да има друг любимец - Леонардо Ди Каприо. Придобилият слава с "Титаник" като актьора с миловидно лице променя до неузнаваемост възприятията на публиката към него във филми като "Авиаторът" (2004), The Departed (2006) - който и ще осигури първата статуетка Оскар на Скорсезе за най-добър режисьор и Shutter island през 2010-та. През 2013-та дуото заснема и "Вълкът от Уол Стрийт", който изобличава корупцията и алчността в самото сърце на американската финансова система и след кризата от 2008-ма придобива изключителен успех.

Италиано-американската идентичност, вярата в Бог, вина и изкупление, мачизмът и неговите слабости, модерното престъпление, конфликти между банди и класови взаимоотношения, търсене на статус и оцеляване са едни от най-силно застъпваните теми в неговото творчество.

Запазена черта на неговите филми е, че те са колкото се може повече визуално стимулиращи, като по всякакъв начин той търси начин да въвлече публиката в това да бъде част от филма, като приемат гледната точка на главния герой. Именно заради това те са често описвани като преживявания в "друга вселена", и публиката стига до момент в който да симпатизира на главни герой, които може да не са от най-добрите, но със сигурност са интересни.


Още по темата: