Виктор Чучков: "Родителят е пример, но и приятел в борбата с насилието"

мин. четене

В морето от новини за насилие и агресия, все по-често и между ученици и деца, темата все повече нагарча. А в морето от дигитално съдържание филмите и стрийминг платформите изобилстват от насилие, на което някак логично младите подражават. В търсенето на кое е реално и кое фантазия да бъдеш екшън герой, община "Слатина" започна интересна кампания срещу онлайн насилието. 

"Важен си. Някой те обича" и "Помисли, преди да натиснеш send" са два клипа на режисьора Виктор Чучков по задание на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Едното видео е насочено към младежите с вдъхновяващия образ на Филип Буков и спорта като начин за справяне с агресията и овладяване на гнева. Другият е насочен към родителите и възрастните с участието на Александър Сано, журналистът Констатин Вълков, ултрамаратонецът Краси Георгиев - Красе и състезателите по крос-фит Светлин Александров и Елина Пашаланова. В кампанията ще видим и кмета на район "Слатина" и той като баща на 4 деца, познава прекрасно какво е да си родител и каква е отговорността да си личен пример, но е и първият човек, който ще помогне в случай на критична ситуация. 

А Виктор Чучков се включва с голямо сърце в кампанията, силно повлиян от текстовете на Елица Виденова. И така се ражда една вдъхоняваща кампания, която ще продължи с много спортни инициативи и подкрепа за младите като превенция на онлайн насилието и агресията. 

- Г-н Чучков, поздравления за видеоклиповете за кампанията! С какви чувства се включихте в тази инициатива?

- Тръгнахме към тази кампания много човешки, емоционално и без свръхамбиции. Обратната връзка от хора, които гледаха клиповете е, че те имат силно въздействие. Видеата карат хората да се замислят за много от нещата, за които обикновено само говорим и повдигаме въпроса, че това е проблем. В цялата забързаност на света след 30-годишния преход, когато влязохме в друг режим на работа и ежедневие и напрежение, за да си откупим свободата, като че ли забравяме за децата. Независимо на каква възраст са, е важно да сме до тях като техни приятели.

- Вашите деца на каква възраст са?

- На 15 и 12. Днешните деца много бързо се развиват, дори нямаме представа какво е в техните глави и интелектуално, и като съзнание за света. В нашето детство ние не сме получавали толкова бърза информация. Мисля, че днес децата се развиват прекомерно бързо - като реактивна ракета и трябва да уловим тази енергия и да опитаме с тяхната скорост да бъдем с тях.

- Вашите деца разказват ли за ситуации на насилие в техния живот?

- Не. Но си спомням как ние бяхме като деца в училище. Имаше поне един или групи, които се опитваха да нарушават реда, да се бият по коридорите. Тогава в соц-а това се решаваше с наказания: остригване нула номер или детска педагогическа стая това бяха инструментите за превенция на насилието в училище. Днес в демокрацията ние не можахме да овладеем свободата. На Запад има много по-развито общество и те могат много по-добре да управляват демокрацията. А тук я разбираме, че всеки може да си прави, каквото иска. В Западна Европа не може да се случат такива неща, каквито тук стават всеки ден и никой да не обръща внимание. А трябва да обръщаме огромно внимание на децата с говорене, с примери от живота и своите лични примери. И такива нови кампании биха били много полезни. И за темите като проблемите с алкохола, наркотиците, и отношението към образованието и четенето на книги – тепърва за това има много работа след многото пропуснати години.

- Клиповете са прекрасни, хората ги приемат добре, има положителни отзиви. Но какво следва?

- Много родители, които са гледали клиповете, ми се обадиха, че сериозно са се замислили. Смятам, че това въздейства по начин, който да накара родителите да прекарват повече време с децата си, повече да ги разбират и не говорим за възпитаване, а за вдъхновяване. Животът може да е прекрасен, защото в една тежка възраст като пубертета, бушуват хормони, в главите на децата се случват много неща, понякога те се чувстват отблъснати, обидени, дали от родители, дали от приятели и смятам, че разговорите са много важни. Поне едно от нещата, което върши работа е, че родителите реално се замислят как да хванат за ръка децата си, да им казват, че са обичани и да имат по-силен контакт и по-лично отношение.

Иначе какво държавата може да направи? На първо място телефоните за помощ 116 111 трябва да са много по-работещи. Преди да започна работа по клиповете, не бях чувал за тези комисии и за този телефон. Значи не са използвани съвременните методи на PR и маркетинг да стигнат до хората. Когато хората започнат да търсят реална помощ, няма как институциите, които отговарят за това, трябва да си подобрят и тази част – телефоните да се популяризират в помощ на хората. Да се подобри комуникацията.

- Бързото живеене е проблем за всички нас. Включително и информацията, която ни бомбардира отвсякъде. Как кампанията ще изпъкне и ще има дълготрайно влияние пред риска да потъне в шума на всичко останало?

- И в киното има риск един филм на потъне сред потока от други филми. Затова е важно съдържанието, но и формата. Има филми в световното кино изкуство, които оцеляват във времето и тогава се разбира кой е важният филм. Има филми, които можем 40-50 години да гледаме. Подходът трябва да е такъв, че той да не потъне във времето. За това е много важно съдържанието. Текстовете на Елица Виденова са много силни и те провокираха в мен начина, по който да бъдат представени на екрана. И това е работа на много PR усилия, за да разберат хората, че това го има.

- В контраст на бързото живеете клиповете са бавни. До колкото това отговаря на бързото скролване, особено на младите?

- Смята се, че съвременните младежи не могат да си задържат вниманието повече от 5 секунди, но те гледат и филми, нали? Щом може да си задържат вниманието час и половина, значи друго послание ги задържа. А това са клипове от 2 минути. Надявам се хората, които ги гледат, ще потънат достатъчно и ще ги изгледат, ще ги усетят до край. Има и по-къси версии, които ще се завъртят. Така че не се притеснявам от това.

- Имате ли отзиви от деца как реагират на клиповете срещу онлайн насилието?

- Имам отзив от малкия ми син, че единият от двата клипа повече му харесва. Чернобелият повече му резонира. Другият е повече за родители. Значи целта е изпълнена. Чернобелият клип е по-модерен, по-изпълнен визуално за младите и по-лесно го възприемат. Това значи, че е добър подход да има два паралелни клипа за децата и за родителите.

- Моделите в киното, особено в новите леснодостъпни платформи като Netflix и Disney изобилстват от насилие. А пък ние и Вие, им говорим за превенция на насилието. Това не е ли в дисонанс?

- Сериалите са и много силно комерсиални. Затова европейското кино се финансира от независими фондове, за да се избегнат зависимостите на някой, който гони печалбата и иска да пуска това, на което хората масово кълват – насилие, секс, лесносмилаеми неща. И от това да се изгуби творческата част и послението и свободата на творците. Техните послания биха могли да са много чисти. Комерсиалните послания са други – да привличат зрители с екшън и евтините и низки страсти на хората. Американските блокбъстъри са пример за това - филми с много насилие и се радвам, че моите деца гледаха такива филми и бързо ги отхвърлиха. Така че има и деца, които не се подхлъзват само да гледат ефектни боеве. Чарли Чаплин е казал, че добрият филм е този, който най-много обогатява. А днес хората масово не знаят, че има и други филми. Те си мислят, че е само това, което е по кината, които са най-касовите. Не обръщат внимание на другите филми, европейски, човешки, които съм сигурен, че ако ги гледат, много ще ги харесат.

- Как мислите, хората и децата, които живеят в насилие, как ще приемат тази кампания срещу онлайн агресията като тя е част от тяхното всекидневие?

- Формиращата среда е много важна. Вчера, докато се разхождах по центъра видях хората, които излизаха от футболния мач. (Левски-ЦСКА). Имаше много симпатични, другите бяха ултраси и си носеха такива фланелки. Това е голяма битка, особено в тази ранна възраст 6-8-9 години и тук е работата на държавата и частните неправителствени организации, които чисто благородно да помагат. На първо място е образованието, средата, но има и друго. Може да има тежка и дълга промяна, която да продължи 20-30-50 години. Ние работим за тази промяна.

- Какви са вашите съвети за превенция срещу онлайн насилието?

- Имам само един съвет: всички ние трябва да сме по-добри един към друг. И да вървим един към друг. Трябва и повече хора да започнат да работят по тази тема, вместо да стоим и да се оплакваме, че никой нищо не прави. Да гледаме оптимистично и да се борим с живота по позитивен начин. Всички имаме трудности, всички имаме слабости.

 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: