Председателят на СОС Георги Георгиев: Домашното насилие засяга всички нас

мин. четене

Запознахме се с Георги Георгиев, председател на Столичния общински съвет, на едно от изданията на Mish Mash Fest, който е в културния календар на София. Впечатли ме неговата енергия и очевидното му желание да чуе, да разбере и да помогне, ако може. В разговора ни стана дума и за домашното насилие, с което ние като организация отдавна се борим чрез кампанията "Не си сама", а той - в качеството си на общински съветник. Неотдавна в София по негова инициатива са създадени нов кризисен център, защитено жилище и правна клиника за подкрепа на хора, пострадали от насилие. Темата за домашното насилие беше тази, която ме доведе до кабинета му за интервю, но разбира се, говорихме и за ефективността на столичната администрация, за постиженията и провалите на неговия екип, за амбициите му оттук-нататък и за това дали ще успее да промени системата, преди тя да промени него.

При толкова много казуси, които се нуждаят от внимание, при  толкова много хора, които се нуждаят от помощ, как стана така, че се ангажирахте именно с темата за домашното насилие?

Защото мисля, че е нечовешко поведението на хиляди мъже, които мога да нарека само престъпници, които извършват насилие зад заключените врати. Заради страданието на хиляди жени, а са хиляди, защото само ограничителните заповеди, които са издадени миналата година са 3000. Докато няма адекватна държавна политика, единен регистър на ограничителните заповеди, ефективен контролен механизъм и има толкова много дефицити в тази система, аз така разбирам моята позиция и задължение пред обществото – да помагаме с каквото можем, а и с каквото не можем.

С две думи – тъй като системата не работи, Общинският съвет, Общината се намесва, за да може да подобри живота и безопасността на гражданите. Защото това са ужасяващи престъпления и след всеки репортаж по телевизията за загинала или наранена жена, лично аз, който съм много кротък човек, направо полудявам.

Да, аз това щях да ви питам – как реагирате на подобни новини като мъж?

Като мъж и като син на майка, която е възпитала двама достойни мъже, аз лично изпитвам нетърпимост към всякаква форма на насилие върху жени – психическо, физическо и пр.

Но като цяло обществото проявява търпимост към насилието. Какво не ни достига, за да променим това?

Не ни достига съзнание като хора, че скандалът у комшиите е и наша работа. У всеки от нас има стигма, че ако има крясъци зад затворените врати, това не е наш проблем. Но ако видим после съседката с насинено око, чия е отговорността? Има конституция, има Европейска харта за правата на човека, а животът и здравето са висша ценност – те трябва да бъдат пазени, включително и на ежедневно, битово ниво – от тази престъпност, която всъщност представлява този тъжен феномен.

Ужасно много се оказаха случаите около нас. Лично аз съм дълбоко притеснен от факта, че с нас се свързаха много хора за помощ, след като са разбрали са инициативата ни. Поне трима души съм насочил към адвокати.

Какъв е конкретният повод за тази кампания, която в момента стартирате?

Много благодаря на организаторите на Международния ден за превенция за насилието върху жени, който е в края на ноември. Миналата година наред с гражданите там бях и аз, като представител на институцията, но и в лично качество. След като чух разказа на момичетата - две момичета разказаха за ужаса, който са преживели, и то пред стотици хора, си казах – тази работа не можем да я оставим така. А буцата стои тук, в гърлото. След това веднага започнахме срещи с неправителствени организации. Сега работим с Фондация Анимус и по двете ни мерки, също и с Фондация Emprove.

Българските жени, момичета, майки заслужават нашата подкрепа. Безобразие е да оставяме насилници да ги тормозят. Икономическата зависимост, битовите проблеми обуславят една „несвобода“, която за мен като юрист, университетски преподавател и като мъж е недопустима за всяко едно човешко същество през 21 век.

Разкажете ни малко повече за самия център. Споменахте, че ще има и защитено жилище, защото, както знаем, съществуващото до момента има съвсем ограничен капацитет.

Оказа се, че е добре да дозираме правилно мерките, за да бъдат ефективни. Не мога да ви кажа къде е новото защитено жилище, това разбира се е тайна, която не знаят дори общинските съветници, Много време ни отне докато намерим място, лично аз съм се занимавал да правя огледи, защото трябва да е подходящо и в същото време да е в жизнена среда, да не е изолирано.

Когато човек се свърже с полицията или общината, а най-добре на телефоните на Фондация Анимус, които ще могат да насочват хората към жилището. То ще заработи след около седмица.

Само за граждани на София ли е предвидено?

С парите на софиянци го правим, да, но подкрепата е за хора от цялата страна. Ние като столица трябва да задаваме политики и да водим, освен това големият град дава анонимност, каквато едно малко населено място не може да осигури. Редът е следният: обаждат се по телефона, свързват се с експертите на Анимус, които оперират услугата, които ги настаняват. Но това не е всичко – могат до 6 месеца напълно безплатно да живеят там, като имат добри битови условия и платени режийни разноски. Веднага с тях започва да работи психолог, тоест това не е просто безплатен хотел, а място, където те получават различни социални услуги – безплатни, общински, цял набор от програми.

Разкажете за правните услуги.

Правната клиника представлява право на безплатен адвокат за дело за домашно насилие – така най-кратко можем да го опишем. 100 безплатни дела от най-добрите адвокати – специалисти по правата на човека. Материята е специфична и се изискват специалисти в областта. Аз например като корпоративен адвокат ще трябва да отделя доста време да се запозная с материята. Така че ние предлагаме на първо място – физическа защита, а второ – психологическа подкрепа, на трето – социална и на четвърто – правна помощ.

Та адвокатът подготвя молбата, подава в съда искането за ограничителна заповед, представя я в РПУ-то, рамо да рамо с пострадалата жена. Ние после ще очакваме обратна връзка за това как се справят адвокатите и изобщо фондацията.

Дано и най-накрая се приеме законопроектът за защита от домашно насилие, за който не достигна времето в предишния парламент. Дано следващият парламент да е по-жизнен и да стигне времето за този закон.

Дано следващият парламент да надживее Общинския съвет на София, защото ние вече надживяхме 3-4 парламента, а имаме отчаяна нужда от работещо Народно събрание отсреща. Ние сме градски парламент, но ние не можем да приемем законите, които в момента са необходими – за ограничаване на войната по пътищата например.

Вие навършихте една година като председател на Общинския съвет. Прочетох много внимателно вашия отчет и ми направиха впечатление няколко неща. С кое се гордеете най-много?

Много труден въпрос…

Да ви помогна? Мен лично най-много ме впечатли възможността да плащаме с банкова карта на влизане в метрото.

Това е един от най-големите ни успехи. Лично аз се занимавах и като юрист, и като проджект мениджър, защото провалът на общинските фирми би бил и провал на самата община. Захванали сме се с колеги да следим много активно какво не работи, какво може да се подобри и какво да се оптимизира. Така че дигиталната революция е може би нещото, с което най-много се гордея.

Преди година колеги общински съветници ме обвиняваха, че ще фалирам градския транспорт, защото можело да има злоупотреби. Когато онзи ден гледах статистиките, разбрах че усилията ни са си стрували. Прогресът трябва да се случва с помощта на институциите, а не въпреки тях. На първо място да не пречим на прогреса! София може да бъде площадка за иновации. Ето, ние например възможностите на Visa и Mastercard нямаме, но всички сега са доволни – имаме екологичен ефект от премахването на билетчетата. Имаме също повишен брой граждани, които ползват градски транспорт, намаляване на гратиса. Тоест, добросъвестните граждани трябва да бъдат улеснявани.

 Да, ние все пак сме мнозинство…

Да, точно така. Има един термин в корпоративното право – silent majority – мълчаливото мнозинство, който можем да прехвърлим в социалните дела. Малките играчи, с малките проценти могат да обърнат играта, затова добросъвестните граждани които в крайна сметка са мнозинство, не трябва да мълчат, а да са активни.

И все пак, не мога да не ви попитам – София е една критична точка, а до общинските избори остава около година. Какви са вашите амбиции в тази посока?

Да не спирам да работя. Да продължавам да работя, а успехите ме мотивират допълнително. Вчера например бях в пенсионерския клуб в Казичене. Там разбрах, че има проблеми с автобусната линия - вече съм се заел, ще поставим 4 табла, помолил съм да се направи едно обследване, така че да не се засичат двата автобуса и ще удължим още малко линията до гарата. Тоест – с едно отиване, три мерки. И без това ние сме длъжници на възрастните хора. Много са хората, за които е важна социализацията и тук нашите районни кметове вършат много полезна работа. Това е работата на общината – да запази тези меки тъкани, да се погрижи за тези хора…

Добре, но вие все пак не можете да обиколите всеки пенсионерски клуб. Въпросът е работи ли добре администрацията?

Всяка администрация може да работи много по-добре. Това е личното ми мнение. Аз ако мислех, че нещата вървят добре и системата функционира, щях да си стоя в адвокатската кантора и в университета. То и без това две дини са много. Очевидно е, че се правят много неща, над 100 са социалните услуги, които предоставя Столична община – центрове, консултации, социален патронаж и пр. Но тези конкретни срещи за мен са много полезни, защото аз съм тук, за да правя местна политика. И всеки случай ме навежда на това какво да променим в системата. Да, не можем да обиколим всяко едно място, но където и да отидем – първо, хората те зареждат и второ, тези срещи те натоварват с конкретни задачи и очаквания. Ето сега например, проектът с часовниците за възрастните хора с деменция – работим първо с15 човека, за да преценим дали работят нещата и после да продължим.

Тоест – от малко към голямото?

Да, така се прави политика – от частното към общото. На запад е така – например в англосаксонската система определени закони носят името на човека, който е преживял конкретния казус. От този случай започва да се променя системата. Но както наскоро ми каза един много мъдър политик, за толкова кратко време системата не може да се промени, може само да се разбърка. Добре де, ама ако я разбъркаме достатъчно…

Не може амбицията да са ти следващите местни избори. Моята амбиция е да мине още една година, в която съм дал най-доброто от себе си – за града, за София, за гражданите на София. Заедно с моите колеги, разбира се, защото аз не съм сам. Тънки сметки, планове политически и пр. не правя. Ще го мислим, нека да се справим с тази работа първо.

Като казвате че искате да промените системата, не се ли опасявате че системата може да промени вас? Много хора влизат в политиката с ентусиазъм и голям заряд от енергия, но после малко по малко…

Да, има и такива моменти, вчера да ме бяхте видели, градусът по едно време беше нула. Но ето сега – ще отида да засадя трите секвои, добре че не го направихме преди градушката. Вижте, системата рано или късно вероятно ще опита да ме смачка. Въпросът е достатъчно дълго да си упорит и ако си силен, ако имаш механизмите за въздействие, ако си вършиш достатъчно добре работата, тогава кой може да те спре?

Да , тежи – мръсотия, скандали, опасенията, че щом си активен, значи ще се кандидатираш за пост, затова дай да го ударим, защото той ни е най-големия враг. Това показва тесногръдие, това показва всъщност, че тези хора са за кариерата, те не са за каузата. Гражданите заслужават най-добрият общински съветник да се грижи за тях. Аз не съм наивен, аз съм корпоративен адвокат, водил съм тежки сделки и дела, работя отдавна, имам собствен бизнес, съвършено различен от адвокатската кантора, даже два. Признавам си, сравнението между частни сектор и администрацията понякога ме обезкуражава. Но важното е човек винаги да полага усилия. А когато започнеш да виждаш добрите резултати от работата си, удовлетворението е наистина много голямо.

За автора:

Левена Лазарова

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...

Виж профила

Още по темата: