Почина лошото момче на френското кино

мин. четене

Жан-Люк Годар, известен като „лошото дете“ на френската „Нова вълна“ в киното през 60-те години, почина на 91 години, предаде АП, цитирана от БТА.  

Представител на семейството съобщи, че е смъртта е настъпила след асистирано самоубийство, което е позволено при някои обстоятелства в Швейцария, където той живя през последните години, съобщи BBC. Адвокатът му е заявил презд агенция АФП, че френско-швейцарският режисьор е получил правна помощ, за да сложи край на живота си доброволно, тъй като е имал „многобройни инвалидизиращи заболявания, както показва медицинския доклад“.

През 60-те години големият френски режисьор преобърна завинаги границите и начина на разказване в седмото изкуство, припомнят „Монд“ и АП. 

Кариерата му продължи почти шест десетилетия, в които направи повече от сто филма. Сред най-известните  са „До последен дъх“, „Жената си е жена“, „Презрението“. В тях той отхвърля традиционната естетика, съществувала до този момент в киното, и засяга множество философски теми. Филмите на Годар проправиха пътя на актьора Жан-Пол Белмондо към голямото кино. 

Влиянието му върху световното кино е изключително – нещо, което не може да се каже за много френски режисьори, отбелязват световните агенции. Френската „Нова вълна“ в киното до голяма степен се определя от неговото присъстви.

Първият му филм „До последен дъх“ (1960) е в основата й, защото налага формата, отговаряща най-добре на новаторския дух и налага своите ценности във френското общество. Сниман с ръчна камера от инвалидна количка, с рязък монтаж, импровизирани разговори за секса и политиката, постоянни цитати от кинокласиката са неща, които привличат вниманието на зрителите и критиката, отбелязва BBC.  

Знаменитият кинокритик и лауреат на наградата "Пулицър" Роджър Ебърт дори определя "До последен дъх" като най-добрият дебют в историята на киното от времената на "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс.  

След 60-те години френският режисьор се ангажира все повече политически, продължавайки темата темата за буржоазното лицемерие на френското общество. Известен е с левите си възгледи, защитава палестинската кауза в Близкия изток и не се бои от неприемането на политическите си възгледи от широката общественост.  

През 2010 г. той получи почетен "Оскар", а филмът "Сбогом на езика"му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан през 2014 г. Четири години по-късно получи еднократната награда "Специална Златна палма" за лентата "Книга с образи", която беше в селекцията . 

Сочен като най-страстния, най-безкомпромисния, най-провокативния от режисьорите на своето поколение, Годар заема мястото си сред всепризнатите гении на киното през XX век заедно с Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман. 

 


Още по темата: