Неда Спасова: Истинската любов не е съвършена, но съществува

На 19 март от 19:00 ч. в Театър "Азарян" зрителите ще могат да видят обновената сценична версия на спектакъла „Илюзии“ по едноименната пиеса на световноизвестния драматург Иван Вирипаев. Режисьор на представлението е Младен Алексиев, а на сцената ще видим актьорите Елена Димитрова, Неда Спасова, Васил Читанов и Велислав Павлов.

На пръв поглед „Илюзии” е представление за съпружеските и интимните партньорски отношения, за неизказаните мисли, чувства и желания, но в още по-голяма степен това е сценичен разказ за неуловимата природа на истината, която винаги е относително и никога абсолютна. На сцената две млади двойки леко и с чувство за хумор ни превеждат през последните дни от живота на две 80-годишни приятелски семейства. Младите говорят за възрастните така, сякаш са били невидими свидетели на всички техни действия, думи, мисли и чувства през целия им живот. На всичко изречено и споделено по между им, но и на всичко премълчано или пазено в тайна.

Потърсихме актрисата Неда Спасова, която виждаме в една от главните роли в постановката за пръв път. Ето какво ни сподели тя за участието си в „Илюзии“, за вечните въпроси за любовта и взаимоотношенията, които са тема на представлението и за изкуството по време на война.

***

Пиесата „Илюзии“ е поставена от режисьора Младен Алексиев веднъж през 2013 и сега през 2022. Елена Димитрова и Васил Читанов вече са били в предишната версия на спектакъла, а Вие  заедно Велислав Павлов сте поканени в новата версия. Какво ново ще видим в представлението сега?

Не съм гледала първия вариант на спектакъла. Младен ми предложи, ако имам желание да гледам запис, но аз отказах. Щеше ми се да не се водя от нещо, което вече е правено, защото самото намерение на Младен беше да се изгради наново представлението и всъщност това и направихме. Знам, че първото представление е било доста по-документално като действие, акцентът е бил в историята, в текста и видеозаписите на двойките, за които се разказва. Докато сега наблегнахме на взаимоотношенията между персонажите на сцената. Един вид ги отъждествихме с хората, за които говорят героите ни (героите ни водят разказ за две семейни двойки - Сандра и Дани, Маргарет и Албърт – бел. ред.). Защото в оригиналния сценарий героите в пиесата са посочени просто като Първа жена, Втора жена, Първи мъж, Втори мъж. Е, те вече са тези четиримата: Сандра, Дани, Маргарет и Албърт, но като че ли от друг свят, от друга призма на времето, от отвъдното.

В представлението две възрастни двойки говорят за любовта между тях, но това говорене е и забавно, и иронично, и искрено любовно, и наивно, и неясно, и може би дори неистинно. Каква любов описва Иван Вирипаев от Ваша перспектива?

Несъвършената. Мисля, че всички търсим идеалната любов - идеалния партньор, идеалните взаимоотношения, идеалното семейство, а нещата са съвсем прости - няма нищо съвършено на този свят, но това не пречи да има истинска любов. Несъвършенството често е плод на нашата представа за другия, на нашата илюзия за това как той да се държи спрямо нашата проекция. Често проектираме илюзорен типаж, защото искаме да угодим на нашето собствено его.

А нещата са много прости - другият няма как да бъде това, което ние искаме, защото не е нас. Единственото, което остава е да го приемем и обичаме такъв - несъвършен, но истински.

Кредит: Боряна Пандова

Какво за Вас беше най-трудно и кое най-интересно в работата Ви в „Илюзии“?

Премиерата ни беше през декември 2021. Като изгледах записа, осъзнах, че спектакълът започва с 20-минутен мой монолог. Нямах представа, че говоря толкова много време. Никога не ми се е случвало да говоря толкова време на сцената. И понеже монологът е доста еднотипен и повтаряем, няма свръхкулминация или пък неочаквани обрати - най-трудно ми бе да задържа вниманието на публиката. 20 минути на сцената са много време, ако нямаш какво да кажеш. Но това, разбира се, го разбрах при първата ни среща с публиката - че трябва да задържа вниманието и да въведа зрителя в историята, в живота на представлението и във формата на спектакъла (колегите също имат такива монолози).

Историята на кой персонаж най-много Ви допада и защо?

Мисля, че героят на Васил Читанов (Дани) ми е най-симпатичен. Защото той не може да лъже. Всички други герои "послъгват" или изкривяват реалността, докато Дани е на чисто. Той, като че ли е от друга планета. Шантав е. Вижда извънземни. Седи върху камъни в гората, за да размишлява къде е неговото място в света. Много поетичен персонаж е. Има нещо отвъд битовото и ежедневното в него.

Продължава на страница 2...


Още по темата: