Михаил Михайлов: очи в очи с българското участие на Венецианското биенале

мин. четене

Завръщането на България като участник в най-голямото световно изложение за изкуство – Венецианското биенале, се случи преди две години с провокативния и предизвикал много остри критики в медийното пространство проект на Рада Букова и Лазар Лютаков – „Как живеем“. Преди няколко дни екипът на Национална художествена галерия и комисията, която оценява проектите за българското участие на 59-о издание на Венецианското биенале, обявиха тазгодишния участник – артистът Михаил Михайлов.

В тандем с куратора Ирина Баткова, работещият между Париж и Виена Михайлов ще предизвика посетителите в игрови модел, наречен „Ето къде си“ и така ще се приближи максимално близко до основната тема на тазгодишното Биенале, зададена от куратора на мащабното световно изложение за съвременно изкуство – Чечилия Алемани – The Milk of Dreams. Алемани е известна с взирането в детайла и неочакваните провокации към артистите, с които работи, и респективно със зрителите, които стават основни играчи в проектите й. Такава е и идеята й да използва като тийзър едноименната книга с приказки на художничката Леонора Карингтън, която написва и илюстрира The Milk of Dreams – приказки за приспиване на съзнанието и пробуждането на неосъзнатото, посветена на нейните синове Габриел и Пабло. Силно привлечена от метафорите в творчеството на Макс Ернст, който открива в международна групова изложба на сюрреалисти през 1937, Леонора е провокирана от силата на символите и свободата на това артистично течение. 85 години по-късно, Алемани хвърля ръкавицата на предизвикателството към световните артисти, задала темата на Карингтън,с очакването тазгодишното Биенале да е истински арт лабиринт. В него се включва и българският артист Михаил Михайлов, който издаде, че от самото начало на артистичната си кариера използва белия цвят на млякото, в почти всичките си проекти.

Запазеният му знак е белият санитарен гащеризон, който и днес е особено актуален заради употребата му в болниците. Всъщност Мишо открива много допирни точки между проекта си и актуалната пандемична реалност, което подсказва, че артистичната интуиция много често улавя промените на действителността в ход. Дори в случването на проекта „Ето къде си“ и кандидатурата му за участие на тазгодишното Венецианско биенале се усеща нещо сюрреалистично. С кураторката Ирина Баткова се познават от общи проекти за галерията +359, а една визита в Париж (поводът е Опакованата арка на Кристо) и традиционната им обиколка на града, с безкрайни часове разговори за изкуството и живота провокира идеята да се включат в конкурса. Според думите на Мишо концентрацията върху проекта извела чистотата на посланието на преден план толкова ясно, че му проправила път към престижната сцена на Венецианското биенале.

По време на разговора ни в една от залите на Квадрат 500, имах усещането, че той има ясното съзнание откъде е тръгнал, къде се намира и къде отива, и уловен в тази капсула на времето не се поддава нито на излишна суетност, нито на изкуствена скромност. Напълно наясно е с правилата на съвременната арт сцена и се чувства като шахматист, който обмисля най-правилния ход за победа. Фактът, че един от най-влиятелните галеристи – Тадеус Ропак, е закупил една от рисунките му и я е запазил за своята лична колекция, е силна заявка, че владее правилните ходове. Един от тях го отвежда и на Венецианското биенале тази година. Българското участие, за втора пореден път, след дълга пауза, е арт мисия за директора на Национална художествена галерия Яра Бубнова, която е категорична, че инвестицията си заслужава. Един от авторите на конкуриращите се проекти за участие – Лъчезар Бояджиев пък защити проекта на Михаил Михайлов, в публикация в личния си профил, с думите: „100 % подкрепа към артист, куратор и проект за случването във Венеция! Кой с каквото може, но най вече с добра дума!“. Истината е, че от много време, добрите думи са сякаш дефицит. Слава богу, изкуството не е. 

Има още...


Още по темата: