Кремена Кунева: "Не искам само да крещя пред парламента, искам да направя нещо"

мин. четене

Кремена Кунева е лицето на фондация "За доброто", която се зае с реформа отвън на здравеопазването и в частност на детското здравеопазване. Финансист по образование, 38-годишната Кунева влиза в политиката като едно от новите лица в листите на "Демократична България" и е сред силното женско присъствие на десните кандидат депутати редом до Надежда Йорданова, Елисавета Белобрадова и Кристина Петкова. И докато кампанията на ДБ протича силно и активно основно в центъра на София, присъствието на партията извън жълтите павета е факт.

Кунева споделя, че хората са били изненадани, че представител на ДБ е отишъл да прави кампания в Югоизточна България, където от години не се появяват други партии от ДПС и ГЕРБ. А Кунева е родена в Бургас и е живяла в Харманли и познава проблемите на хората, както и работи активно в помощ на бежанците от Украйна, докато разпределя дарения от храна, дрехи или помага в намиране на работа и дом за майки с малки деца. Кремена Кунева участва като доброволец при спасителните операции след наводненията в с. Каравелово. Семейна е, има дъщеричка на 6 годинки.

- Г-жо Кунева, Вие сте известно лице от кампанията на фондацията Ви „За доброто“. Не е изненадващо, че влизате в политиката след толкова време социално значима дейност. Каква е Вашата лична мотивация да се кандидатирате за депутат?

- Когато си казал А, трябва да имаш силата да кажеш и Б. Когато имаш възможност, чрез която да се бориш по-ефективно, не трябва да я пропускаш. Ние от „За доброто“ се занимаваме с каузи, свързани с детското здравеопазване, но факт е, че от един етап нататък, те са изцяло политически. Можем да променяме някакви малки локални неща, но без промени в политиката темите за детското здравеопазване, стигаш до една стена.

- „Демократична България“ ли Ви поканиха?

- Да.

- Колебахте ли се с решението си?

- Да. Дълго съм мислила как бих била по-полезна – отвътре или от вън в политиката по ред причини. Защото, когато влезеш в политиката, си по-зависим под някаква форма, но аз съм от хората, които никога не са си мълчали. По тази причина много се колебаех дали чрез обществен натиск отвън няма да постигна повече, отколкото отвътре, но в крайна сметка при дискусиите с "Демократична България" стигнахме до там, че трябва да опитаме промяната отвътре. Обществен активен натиск трябва винаги да има, но трябва да има и обществена подкрепа. В това си качество по-скоро аз се кандидатирам за депутат с моите каузи, които подкрепям. Не искам да съм част от обществото, което само стои пред парламента и крещи защо това или онова не става. Искам да опитам да направя това, което зависи от мен. 

- „Демократична България“ е една от малкото партии с толкова много жени в листите. И все пак, защо има толкова малко жени в политиката?

- Жените все още са малко навсякъде на управленски позиции . В България още по-малко. Работя във фондация от 8 жени и в по-голям екип, който основно е съставен от жени. Смея да твърдя, че жените сме страхотна сила! Ние сме по-оперативни, по-действащи, по-малко говорещи, отколкото действащи. Също така сме доста по-трудни за въвличане в корупция спрямо мъжете. В нашите морални устои чисто генетично са заложени такива механизми за реакция тип майчински и това ни ограничава  да правим неща, които не са в полза на обществото. А на тези избори жените в листите на „Демократична България“ са повече от всякога и смея да твърдя, че жените са най-представени именно в „Демократична България“. Даже в 25 МИР са 6 жени – повече от всички други избори досега. Тази женска енергия, която е подценявана толкав време, е време да покаже своя потенциал.

- Изпитвате ли страх или притеснение от високата трибуна, на която се стремите да се качите?

- Изпитвам притеснение, че ако не сме повече съмишленици, няма да можем да постигнем това, за което сме тръгнали. Хората очакват от всеки един кандидат депутат сам да направи това, което обещава. Но на всички трябва да е ясно, че това не е възможно. Ако някой твърди, че може сам да проведе политики, той лъже. За да направим нещо голямо, трябва да сме мнозинство. Затова апелирам хората преди да гласуват, да се запознаят реално с хората, които избират. Какви са те, какво правят, какво вече са направили, доказали ли са се във времето, с какво? Много е лесно да излезеш да кажеш: „Аз ще оправя България, здравеопазването, съдебната система“. Аз? Един човек? Демократичният стил на управление иска мнозинство.

- Защо не се получи предизборната коалиция с „Продължаваме промяната“? 

- На всички поддръжници на „Демократична България“ ни се искаше да има обединение, с което по-лесно хората да насочат гласа си. Не се взе такова решение от „Продължаваме промяната“. На този етап одобрявах коалицията с тях с всичките мои лични задръжки, защото познавам добре хората от ДБ и част от тези на ПП. Аз наистина съм на страната на разума и ми харесва да имам по-дълбока преценка за хората, които ще ме представляват, но факт е, че като двете партии не се обединиха, се разходва голям ресурс. Голяма част от хората, които са в едната или в другата партия се почувстваха разколебани къде всъщност да отидат. И така сякаш загубихме енергия, вместо да я удвоим. Може би в този етап едно обединение щеше да е разумно.

- Какви са Вашите 5 приоритета за политиката?

- На първо място здравеопазване, на което съм отдала последните си години с фондация „За доброто“. На второ място образование, култура, социална система и електронно правителство. По този начин с дигитализацията ще се подобри ефективността на цялата администрация. Тези неща от живота на всички ни не могат да бъдат изследвани едно след друго, защото са взаимно преплетени. Без култура на осъзнаване, реално не можем да променим нито едно от тези неща, без да разбираме защо е нужна промяната. Аз съм финансист и съм изцяло дясно мислещ човек, но държавата ни беше докарана до там, че да нямаме основите, върху които да градим добра ефективна икономика и икономическа среда.

Когато имаш една корумпирана неефективна администрация в голямата й част, кой ще иска да инвестира в тази среда? В това място, което е с разклатени основи? Вече виждаме ефекта от това какви служители работят в администрацията и колко е трудно да се намерят качествени работещи поради ниско ниво на образование. Реално качественото образование като продукт излиза извън страната, децата и вече изградените специалисти излизат извън България. Инвеститори, които искат да влагат в страната  започват да виждат тези неща: тук няма социална система, здравеопазването е на много ниско ниво, качеството на култура – също. Защо да се борим с корупцията и държавната администрация? Тези политики въобще не са леви, а като много дълго време не е имало истински леви партии, които да отстояват тези интереси, на десните ни се налага да работим ефективно и върху това, за да можем да развием икономиката. Толкова млади хора напуснаха България, за да могат да лекуват децата си в чужбина. Или да ги образоват в чужбина. И продължават да го правят. Радвам се на осъзнаването на ДБ за важността да работим върху тези политики. С Елисавета Белодбрадова се включвам и аз в една от най-правилните стъпки, които поеха десните от ДБ.

- Къде сред задачите и приоритетите Ви остава фондацията „За доброто“ и дейностите Ви?

- Фондацията „За доброто“ е създадена от 8 жени. Аз съм една от тях и съм съосновател и председател. Изцяло вярвам в другите 7 и не спираме да работим да разпределим задачите, за да сме възможно най-ефективни. Намирам това като естествено продължение. Каузите на „За доброто“, особено свързаните с детско здравеопазване ще станат още по-силни: 7 жени отвън и една вътре в политиката.

- Кой е Вашият основен политически опонент?

- Тези, които провеждат дезинформация, пропаганда, сеят език на омразата. Тях може да разпознаете по това, че подкрепят антиваксърските движения, антибългарските интереси, не подкрепят и въобще не разбират Истанбулската конвенция. Но ще се опитам да работя с всички в интерес на каузите, които подкрепям без никакъв компромис с моралния ми компас.

- Говорихте за политическа апатия сред младите, особено на възраст 30 +, повечето от които вече имат семейства и деца. Как ще работите, за да ги привлечете?

- С пример и повече говорене по темите, съпричастност, работа заедно с различните групи хора. В България има голяма дистанция между политици и общество. Често депутатът като го изберат, изчезва в небитието. Трябва ни друг модел. Гражданският натиск е жизнено необходим, но и гражданската подкрепа е също толкова важна. Няма значение колко хора като Кремена Кунева ще влязат в парламента. Ако от вън в реалния живот е само дърпане в друга посока и вътре в политиката се чувстваш неразбран и неподкрепен, как може да постигнем нещо смислено?

Хората трябва да участват в политиката отвън. Само плащането на дарения не е достатъчно, както не е достатъчно само да си платиш данъците. Трябва да сме ангажирани с тези проблеми. Всичко е един дълъг път. Когато започнахме с каузата на „За доброто“ беше същото – малко хора ни подкрепяха, в един момент станахме десетки хиляди , но това е дълъг път чрез пример. Ето – аз участвам, не се дистанцирам от политиката. Усетих обаче отдръпване от хората в момента, в който се обявих, че влизам в политиката. Дори още не съм влязла, аз съм кандидат за депутат. И хората се отдръпнаха, защото смятат, че политиката е мръсно нещо. Че имам други скрити мотиви да влизам в политиката. За хора като мен това са по-скоро големи лични жертви. Не съм имала никога политически амбиции. За мен това се случи, след като достигнах предела си и осъзнах колко много неща могат да се случат и защо не се случват. Така че умолявам хората да не се дистанцират от политиците, които познават, а да ни подкрепят.

- Къде изчезна Христо Иванов, лидерът на ДБ? Не го виждаме в тази политическа кампания?

- Води своята кампания и е водач на листа в 24-и МИР.

- Има ли вариант ДБ да не влезе в парламента?

- Не мисля. Но трябва да съсредоточим енергията си в това да привлечем повече избиратели към каузите ни. В човека е заложено да е със силния и групата на по-малко мислещи хора избират лидерите в социологическите проучвания. Затова препоръчвам хората да проучат хората, за които ще гласуват какво са направили, какво също не са направили, за какъв период са успехите им? В да ми излизат политически опоненти с обещания, че ще построят 4 детски болници, като за 12 години не успяха да направят нито една, това е обидно за избирателите. Срам ме е да слушам такива неща като гражданин. Да имаш цялата власт за такъв голям период от време и да не направиш нищо за детското здравеопазване, това е обида към хората.

- Кой е най-големият проблем в здравеопазването, в което се потопихте надълбоко?

- Корупция. Неефективна система, корумпирана по най-високите етажи на властта. Корупцията си върви на всякакви нива, не е свързана само с пари и е двустранен процес. И когато си затваряш очите. Корумпираният и корумпиращият. Когато ни е страх да говорим за проблемите, когато нямаме смелостта за промяна, ние сме част от този модел на корупция. Бюджетът за здравеопазването не е толкова малък. Голяма част от бюджетните средства могат да бъдат оптимизирани, проследими и това се случва с дигитализация. Така парите могат да бъдат насочвани наистина там, където са нужни. А не да се плаща за здравни пътеки, които отдавна са остарели като медицински практики и да се приемат хора в болница, за да им се направи изследване или да им се влее банка медикамент. Или да държат дете и майка м болница с дни, защото пътеката така е направена, нищо, че детето е стабилизирано още първия ден. Или обратното – голяма част от клиничните пътеки са ограничени с цел контрол – контрол, който държавата не може да извърши. Затова има едно преливане към частните болници, които нямат такива лимити дори имат механизми да си взимат парите от Здравната каса, дори с лихвите. Това не е в интерес на пациентите, нито на болниците. Трябва контрол, а той ще се случи най-добре с дигитализация. Но тези, които контролират парите в здравеопазването са против тази дигитализация, защото ще светнат много изтичания и отклонявания. Накрая ще се окаже, че парите никак не са малко. Контролът в държавата трябва да се случва от държавата.

- Но има среди, особено медицинските, които не са доволни от дигитализацията, намират я за още допълнителна работа като отчети, файлове, работа с програми, които са нови за средностатистическия лекар?

- Като всяко ново нещо, и това буди страх у хората, а лекарите и медицинските сестри нямат бизнес нюх, за да разберат, че един асистент може много да улесни работата на всички. Да, това е още една заплата за него, но улеснява и ускорява работата. Като например, в чужбина асистентът на лекаря записва по телефона пациента и още на този етап взема анамнезата и преценява спешността на случая как да го вмъкне в графика. Това спестява много работа на лекаря, който през това време преглежда пациенти и е ефективен в това, вместо да се разсейва с разговори по телефона или вписване на кодове в компютъра. Това също е част от пътя – всички да се научим как да работим по-ефективно.

В България, ако не минете на профилактичен преглед при лекаря си веднъж годишно, той трябва да Ви отпише от своята практика. Но само 1 % от хората ходят на профилактичен преглед. Ако има подкрепящи практики на съсловията на лекарите да си разпределят правилно работата, ще се научат бързо и на дигиталната работа. И самите те ще видят облекчение. Сега никой счетоводител не би се сетил да се върне на работа на хартия, нали?

- Има ли драма с машинното гласуване?

Всеки възрастен грамотен човек се справя също толкова лесно с гласуването, колкото и с хартиената бюлетина. С машинното гласуване се елиминира субективния елемент – кой е председателя на изборната секция, кои са роднините му, машината няма емоции, не може да бъде изнудвана, машината не може да бъде подкупена. И до момента в България има секции, където всички представители на изборната секция са от едно семейство? Това какво показва? Какъв контрол се осъществява в тези изборни секции, ако не е машинното гласуване? Така че съм категорично За електронното и машинно гласуване.

А междувременно какво е нивото на предизборната кампания:


Още по темата: