Кралицата на флейтата Керъл Уайнсенс: "Ковачевица пробуди славянските ми корени"

мин. четене

Керъл Уайнсенс е известна като "Кралицата на флейтата" - прозвище, дадено и от списание "Ню Йорк" още през 70-те години. Но явно има защо. Родена е през 1949 г. в САЩ в семейство на баща с унгарски и чешки корени и майка със словашки предци. Била е солист на симфоничните оркестри на Чикаго, Сан Франциско и Лондон, има хиляди концерти по целия свят, ознаменувани с много признания, награди и отличия. Легендарната флейтистка и преподавател по музика в училище "Джуйлиярд" и университета Стоуни Бруук.

Уайнсенс гостува на фестивала "Неотъпкана пътека" за камерна музика в Ковачевица. Събитието ще се проведе от 4-10 август в китния архитектурен резерват. За фестивала има много качествено подбрана музика и изпълнители, поднесена в неповторимата атмосфера на селцето. С Керъл Уайнсенс разговаряме преди нейното участие на фестивала за най-вълнуващите й моменти, за израстването с музиката, за корените и за магията на българската музика:

- Г-жо Уайнсенс, наскоро празнувахте 50 г. професионална кариера. Този период твърде дълъг или квърде кратък е за класически музикант?

- Да, наскоро отпразнувах този юбилей със серия от 3 концерта и 5 нови поръчани творби. А когато ме питате дали е твърде дълъг или твърде кратък такъв творчески път за един класически музикант, това никога не е твърде много. Това е възможност да празнувам такава богата и вълнуваща кариера. Имаше период, в който имах по 80 или 90 концерта на година! С времето и еволюцията и гледайки как всичките ми ученици се издигат до топ позиции, как ръководят оркестри или развиват соло кариери, това беше период на дълбок размисъл, но и дар отвъд всички дарове, които съм давала.

Това наистина е добър въпрос, защото в някакъв момент музикантът осъзнава, че нещата са се променили доста с времето, в процеса на усъвършенстване и изграждане на качествено свирене. Сега съм в този момент – задавам си въпроса - да се отдръпна ли за малко?

Тогава хора като Лора Чекоратова, моя бивша студентка, дойдоха при мен с предложението: "Трябва да дойдеш на фестивала в Ковачевица!" И ето ме! Нямам никакви планове да спирам.

- Как възприемате титлата си „Кралица на флейтата“?, дадена Ви от списание „Ню Йорк“? Как оценявате многобройните си награди?

- Това прозвище ми беше дадено, след като спечелих престижния международен конкурс, наречен „Уолтър Нумбърг“. До тогава не бяха правили конкурси за флейта и за мен това беше важно. Мисля, че списание „Ню Йорк“ се възползва да създаде това описание, а не че има нещо общо с мен. Беше голяма изненада, когато статията с мен излезе от печат. Никога не съм мислила за себе си като за кралица, въпреки че някои мои студенти ме наричат легенда. Вероятно има връзка с това, че географски имах възможност да свиря на 5 континента, с голямата ми подготовка. А когато имаш толкова много студенти за толкова дълъг период от време, мисля, че беше умно да се създаде формулировката „Кралица на флейтата“, но това беше отдавна. Беше през 1978-79 г., когато бях в моите ранни 30 години. Приех го с  любезно и с голяма благодарност. Разбира се, питая голяма благодарност за всяка моя от многобройните ми награди, защото това изстреля кариерата ми в небесата и ме срещна с невероятни хора, които споделях пътя си. 

Вярвам в конкуренцията, но винаги казвам на студентите си, че е много важно да разбират, че нямат никаква власт над журито и точно заради това са в пълната си власт, както на олимпийския принцип  - просто участваш наравно с най-добрите и нямаш какво да губиш. Трябва да вярваш кой си ти и просто да се пуснеш по вълната, защото никога не знаеш кой е в журито.

- Пътували сте по цял свят, свирили сте на 5 континента! Това първото Ви посещение в България ли е? Как се чувствате тук?

- Да, пътувах по целия свят и все още има места, където бих искала да отида като Австралия и Нова Зеландия. Това е първото ми гостуване в България и за мен това е много важно, защото пробуди моите словашки и унгарски корени. Когато слушам българския език, се чувствам толкова у дома, защото той е много сходен до словашкия. Това ми напомня за баба и дядо, които произхождаха от малко селце, като Ковачевица. Майка ми произлиза от семейство на професионални сладкари по виенска традиция, а баща ми е роден в САЩ, но свиреше в Чешката филхармония и говореше чешки и унгарски през целия си живот. Чувствам се много уютно тук, харесва ми безкрайно! Истински се вълнувам, че съм тук. Другото, което ме разчувства, е че си спомних словашката фолклорна народна музика. Аз съм много отдадена на народните словашки танци и българската музика ме омагьоса с ритмиката си и начина, по който всичко се развива с шеметно темпо. Невероятно е!

- Какво ще ни разкажете за предстоящото си участие на фестивала "Неотъпкана пътека"?

- Ще изпълня произведение, вдъхновено от румънската култура, което ме заплени от стар запис, който си купих по време на едно отдавнашно пътуване в Румъния още по времето на комунизма. Можех да взема около 20 записа на изпълнения на румънски духови инструменталисти и групи. Много съм щастлива, че ще свиря именно това произведение. Мой приятел от Ню Йорк успя да пресъздаде музиката и се получи прекрасен резултат.

Мисията на фестивала в Ковачевица е нещо, с което силно се свързвам. Когато планирам какво да свиря или къде ще пътувам, взимам предвид каква е публиката и какво ще й хареса, но също и да я докосне по нов начин. Мисля, че подборът на репертоар на Лора и Георги - моите студенти, е изключителен. Мисията на фестивала е да зачете местните хора и да им предложа най-любящия и щедър репертоар за тях, който мога. Просълзих се, когато видях първото рекламно видео. За мен е толкова прочувствено и ме връща в миналото ми на далечно място, където хората няма как да отидат.

Българската култура е толкова благословена с музиката си, толкова е богата. Студентите ми от България са такива звезди! Те вече идват с толкова много информация и знания, така че вече знаех, че идвам да свиря пред много грамотна публика тук.

- Кое е най-странното място, където сте свирили? И как се чувствате тук, на фестивала "Неотъпкана пътека", където не се свири в зала, а в старото селско читалище?

- Има толкова необичайни и странни места, където съм свирила! Например на 600-та годишнина на Кинкаку-джи в Киото, където отбелязват традицията на шогуните. Казват му Златния павилион. Няколко американски и японски музиканти бяха поканени да свирят за радиото. Това изумително усещане е доста сходно с това тук в Ковачевица. До Златния павилион в Киото има езеро и организаторите искаха да вървя и да свиря през него, докато свиря японска мелодия. Беше неописуемо. Започна да вали и трябваше да държат един от онези гигантски чадъри над мен. А аз стоях и свирех, а мъглата около езерото създаде впечатлението, че ходя по водата. Това беше необичаен сценичен подход, но беше изключително преживяване.

Друг път свирих в автомобилен шоурум като седях върху новия автомобил и свирех.

Веднъж трябваше да свиря Дебюси на скала в Сполето, Италия - произведение, което също ще свиря в Ковачевица. Хареса ми музикалната зала тук. Има невероятна история в нея и това е изживяване, което никога няма да забравя. Представям си как българската публика ще оцени музикалната програма, която сме подготвили за нея. Надявам се да има задушевна атмосфера и за публиката, и за музикантите. Много се вълнувам и съм благодарна, че имам възможност да свиря тук с такива изключителни музиканти и двама от моите бивши студенти – Лора Чекоратова и Никола Тюлие в Ковачевица.

Програмата и билетите на фестивала, може да видите тук:

За автора:

Левена Лазарова

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...

Виж профила

Още по темата: