Идолът Дейв Геън на 60!

мин. четене

Сигурна съм, че не съм единствената, която се вълнува така за рождения ден на Дейв Геън. Защото от неговия глас и музиката на Depeche mode е съпътстван почти целият ми съзнателен живот, още от онази съдбовна среща с една ненадписана касета, която намерих в съблекалнята по физическо. Бях само на 9, но това беше моята музика! Тя ме намери с pure precision, точно както става по филмите.

От пиковете и спадовете в личния живот на Дейв се вълнувахме всички ние, заразените от поколението на ню уейва, с музиката от People are people, Black celebration, пред текста на Clean и култовите албуми от края на 80-те и началото на 90-те си мерехме часовника накъде духа вятърът.

А тези, които са потъвали в текстовете на Depeche mode, могат да потвърдят, че ефектът им е равносилен на мощен семинар за личностно развитие, а за всяка житейска ситуация те намира точната песен в точния момент.

Тандемът Мартин Гор и Дейв Геън е една благословия, за която двамата разказват в голямо умиление. Творческият екип и до днес върви изключително успешно – единият композира и е стълбът на бандата, но без експлозивните изпълнения и винаги безупречните вокали на Дейв не минава нито един концерт.

Интересното е, че между двамата никога не е имало конкуренция – кой е по-важният, кой е по-готиният, кой е по-харесваният. 

И така – едни идоли на младежките банди от 80-те вече навлязоха в своите 60 и ние отново си сверяваме часовника – къде сме ние, къде са те.... Някъде в центъра на живота си преосмисляме, че има толкова хубави неща, за които да се живее и едно от тях е хубавата музика! Признайте си, колко пъти именно музиката е била лекарството, най-верният слушател и този, който попива сълзите от мъка, безпътица или от радост?

Днес тези някогашни момчета, тръгнали от предградията на Лондон в Базилдън, които се отказаха от интересните си кариери в корпоративния свят, послушаха сърцето си, бяха ексцентрични, бяха недолюбвани, бяха критикувани и после някак изведнъж бяха приети от целия свят и до днес пълнят стадионите и правят незабравими турнета.

Дейв споделя, че отдавна изпитва трудности с възрастта по време на турнета.

„Отдавна не съм на 30, нито на 40. След някои концерти, след като навърших 50, просто стоя под душа дълго време, като в реанимация и се моля на другия ден да се събудя“, казва фронтменът на Depeche mode. Още по-интересното е, че турнетата толкова му точат енергията, че той нощува в отделен хотел от останалите от екипа и бандата, иска да има време в усамотение, за себенастройване и да се съхрани за публиката.

Благодарим ти, Дейв, за това, че никога не се пестиш! Дори в най-трудните моменти в албумите между Violator, Songs of Faith and Devotion до пречистващия Ultra, не спираше да се бориш с демоните си, много от които бяха и наши. Именно примерът на този безупречен баритон, който остана човек, без да се величае и самоизтъква, чисто по британски елегантен, сдържан, дори в повече от необходимото, остана култ и идол за тези, които го обичат.

Сега Дейв Геън пише песни за групата си, а също направи и успешни солови проекти, както и със Soulsavers, които никак, никак не са лоши! И при все цялата ми лоялност към Depeche mode, трябва да призная, че всякак го харесвам!

Честит юбилей, Дейв! И нека пътищата ни се пресекат в мечтаното от мен интервю! 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: