Фотографът Ал. Титаренко за градовете сенки и живота на един руснак в Америка

мин. четене

Световноизвестният фотограф Алексей Титаренко успя да впечатли публиката и от Изтока, и от Запада с метафоричните си снимки, запечатали през обектива на изкуството порция история. Самият той не определя себе си като документален фотограф, дори напротив. 

А днес, когато всеки е фотограф със смартфона или дигиталната камера в ръка, още повече се открояват истинските разказвачи на визуални истории. Титаренко гостува в София за представянето на книгата за изложбата му "Град на сенките", обиколила света. Може да я видите в Националната художествена галерия до 15 август.

Роден през 1962 г. в Ленинград, днешен Санкт Петербург, едва на 15 години Алексей Титаренко става най-младият член на независимия фотоклуб "Зеркало" (Огледало). Повлиян от руските авангаристки творци като Казимир Малевич, Александър Родченко и арт движението Дада от началото на 20-и век, неговите фотографии, колажи и фотомонтажи, направени с дълги експозиции на няколко негатива, дават силна заявка за бъдещото му творчество.

Г-н Титаренко, първата Ви визита в България свързана ли е с войната в Украйна по някакъв начин?

Съвсем не. Уговорките за изложбата ни започнаха миналата есен, когато основна тема и пречка за живота беше Ковид-19. Планирането зависеше как ще се развие пандемията и как да преместим изложбата от Музея за мултимедийно изкуство в Москва в България. Тогава беше ноември 2021 г. Имах билет за България от Москва, но ми се обадиха и ми казаха, че самолетът няма да излети заради ситуацията с Ковид. 

После дойде войната в Украйна. 

Но напрежение се усещаше още предната година, когато през 2021 г. имах изложба в Арл, Франция, на фестивала за фотография. Изложбата ми имаше голям успех, вместо да се закрие през август, както е обичайно, тя остана до края на ноември. Но на нея не дойде нито един руснак.

Разкажете ни за снимките от "Град на сенки". Как се родиха те?

През 1992 г. в Санкт Петербург, тогава Ленинград, ситуацията след падането на Съветския съюз беше страшна. Стойността на парите се топеше. Макар гражданите да ходеха на работа, не получаваха нищо. Болни хора нямаха лекарства, инсулин, основни медикаменти, просто умираха. За да оцеляват, се налагаше да продават имотите, вещите си. А парите на града изчезваха. По-късно беше направено разследване и се видя, че кметът Владимир Владимирович (Путин) е откраднал 90 милиона рубли. За още 40 млн имаше съмнения, че са били откраднати, но нямаше доказателства. А да се докаже нещо такова в онзи времена, когато всичко се срутваше, беше невъзможно. Остана само милицията и местната власт. Тогава дадоха под съд кмета, но той разпусна съда и градския съвет и така случаят приключи.

Администрацията остана, а Владимир Владимирович от участник в кметската управа продължи своя път. Стана заместник кмет, после отиде в Кремъл, стана началник на КГБ, после президент, премиер и пак президент.

Разказвам тези пикантни моменти, защото той не допускаше фотографи да снимат. Допускаха агенти

като фотографи от Франция и такива, които знаехме, че са агенти и получаваха бонуси от руското правителство. Те правеха всичко възможно да няма видимост.

Така се запознах се с една жена, която завеждаше отдела по фотография за културата на Франция. Агнес дьо Гувьон Сен Сир. Тя се опитваше да събира мои фотографии. Когато един ден поиска да направи изложба с мои творби, научих, че името ми фигурира във френския енциклопедичен речник Ларус още от 1994 г. По-късно научих, че в комисията, която селектира данните за енциклопедията, е била именно дьо Сен Сир.


Още по темата: