"Доброволците": Николай, който прекоси Румъния, за да превозва бежанци. Няколко пъти.

мин. четене

Войната е факт. Никога не сме си мислили, че отново ще бушува в Европа. Но тя е тук вече повече от месец. Има хора, които се почувстваха безпомощни. Има хора, които не се забавиха да изразят върховните си политически виждания. Има хора, които дори едва ли не с цялата си „мъдрост и състрадание“ оправдават действията на руската държава.

Но има и хора на действието. В поредицата "Доброволците" на Момичетата от града и От града представяме хора, които се крият в редиците на обикновения непретенциозен гражданин и без гръмки речи просто правят каквото е необходимо. Правят доброто, което хвърля лъч светлина в този болезнен мрак на войната.

Николай Дюлгеров е един от тях. С него се запознахме през 2014 г. в Софийския университет, когато по едно и също време украинците протестираха на Майдана, а ние протестирахме като част от Ранобудните студенти. Облегнат на една пейка в красивата сграда на ректората, свирех Alive на Pearl Jam. Николай просто се приближи и без нищо да каже запя заедно с мен.

Сега 8 г. след Майдана Украинците получиха война, а ние, вече нестуденти, май не получихме така търсената промяна. Но Николай все повече изглежда е осъзнал, че политиката носи предимно главоболия. И само няколко дена след началото на войната, той вече е бил на път за Румъния, за да помогне на бежанците да се придвижат далеч от ужаса на войната.

С какво се занимаваш в момента?

Занимавам се с програмиране (от скромност няма да ви каже, че е завършил японистика, говори японски свободно и е бил преподавател по езика - бел.ред.). Имах възможност да отделя няколко дни, за да помогна на бежанците от Украйна.

Как ти хрумна да се впуснеш в това начинание?

Попаднах на няколко поста в социалните мрежи на хора, търсещи транспорт. Освен това вече бях в готовност да помогна на украинци, приятели на мои приятели - още преди самата война им бях предложил да ги изведа, ако желаят. Те все още са там.

Накъде пътува?

Първо се насочих до Сигет (рум: Sighetu Marmaţiei) – градче в централната част на Северна Румъния, близо до границата с Украйна. Повечето българи отидоха да помагат към Сирет, близо до Молдова. Там беше доста добре организирано – с автобуси и пр. Голяма част от бежанците се насочиха натам, защото повечето, които отиваха към Румъния, стигаха до Чернивци (Украйна) с ЖП транспорт. От там си намираха транспорт до няколкото гранични пункта, а Сирет беше най-близкият.

Сигет е в планинската част на Румъния и Южна Украйна, където са Карпатите. До там беше по-трудно да се стигне и затова напливът беше по-малък. Но всеки ден имаше някакви хора, които бяха за България.

Сигет. Снимка: YouTube

Ние бяхме двама души българи. В рамките на няколко дни всеки от нас е пътувал на юг. Почти до Букурещ, където се организирахме с други доброволци, някой да посрещне бежанците, които превозваме, за да може да се върнем до границата, а те да продължат към България – Русе или София. Брат ми например посрещна едно семейство в Русе и ги закара към София.

Имаше хора към Варна, към Черноморието като цяло имаше доста голям наплив. Там и хотелите се организираха по-добре да приемат бежанци, възползвайки се и от финансовата помощ на правителството. Не знам каква е ситуацията на пунктовете Румъния-Украйна, които са най-близки до Дунава.

В Сигет няколко дни в началото беше по-хаотично, но веднага се организираха румънски доброволци от Бая Маре, едно от по-големите близки градчета. Раздаваха храна и вода на бежанците, помагаха с каквото могат. В един момент се организираха влакове от ЖП гарата в Сигет – към Букурещ, които бяха безплатни.

Сирет, румънско-украинската граница. Снимка: Israel Fuguemann/SOPA Images/LightRocket via Getty Images

В последствие организацията се подобри още. Направиха палатки. В тях първата стъпка беше психологическа помощ, за който иска. След това имаше информация за транспорт, за бежански статут и закрила, няколко бюра, през които трябваше да минат задължително, докато излязат от въпросната шатра. Това всъщност направи нашето доброволстване малко по-сложно, защото вече нямахме досег директно с бежанците. Трябваше да ги изчакаме да минат през цялата тази процедура. Оставихме си телефоните на доброволците. На мен ми писаха само веднъж. След това нямаше какво толкова да направим там.

Хората, които си возил, как реагираха, какво споделяха?

Не съм возил изключително много хора, понеже просто пътят е много дълъг. От тази граница само до Букурещ е 9 часа през планините. Исках да съм наблизо там някъде, за да бъда в готовност. Първо закарах едно семейство – майка и две деца тийнейджъри. Говорихме си с момичето на английски, тя им превеждаше. Като ги закарах, както в повечето случаи до Букурещ, от там ги пое друга кола.

Oще на следващата страница...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: