Алла от Одеса: "Лъжа е, че са ни тормозили за руския език"

мин. четене

Алла Иванова е бесарабска българка с щипка гагаузка кръв. Живее в Одеса или поне до скоро е живяла там. В момента се крие заедно с двете си деца в село, близо до молдовската граница. Разказва, че тялото ѝ подскача при всяка по-рязка вибрация "като аларма" след първите бомбардировки, които са я събудили в първите часове на 24 февруари. Оттогава животът ѝ се преобръща, но въпреки всичко все още не е избягала от родината си.

Разговорът ни във Facebook протича с прекъсвания, за да поплачем. Изпращаме си туитове и снимки от войната. Срамуваме се от лековерието, с което доста българи приемат руската пропаганда за истина. Пак плачем. Но не спираме да вярваме, че доброто ще победи. Няма друг начин. Запознайте с Алла!

***

Как започна за теб войната?

Живея в Одеса. Ракетите започнаха да хвърчат още на 24 февруари от 5 сутринта. Беше много страшно. Следващите два дни беше същото, и пак в 5 сутринта. После стана тихо. На 5 март минаха 2 ракети и попаднаха във военно общежитие, от него нищо не е останало. Добре, че нямало хора там. Това беше първата нощ, когато никой не беше останал в общежитието. След това решихме да вземем децата и да са махнем. А родителите ми останаха там. Когато руснаците ударили в резервоарите с гориво, всичко е било пред очите на родителите ми.

Страх ли те е?

Толкова много ме е страх. Няколко дена не може да ми излезе от главата Буча. Мъже, жени, деца - с вързани ръце и убити. Насилвани деца на 10 години. Ужас. Как човек може да направи това? Нямам думи.

Имам две лели в Харков. Седят във укритие, веднъж в седмицата излизат за хляб.

"Много хора има, които няма какво да ядат – нямаха не провизии, не хляб, вода нямаха. За да пият вода, топиха сняг."

В един момент едната ми леля не издържа и замина за България. Сега е във Варна с дъщеря си. Другата ми леля остана в Харков. Там сега е страшно – руснаците бомбардират мирните жители. Има много жертви, сърцето ми отказва да го приеме.

След като се събудих от онези ракети, вече не мога да спя. На следващия ден, когато колите минаваха край мен, се плашех и мислех, че отново е ракета. Тялото ми е като аларма - вече подскача при резки шумове.

Защо не дойдеш и ти в България?

Засега сме в безопасност. Дойдохме близо до молдовската граница. Ако се започне и тук, ще тръгвам с децата към България. Едното ми дете е на 9 години, а второто е мъничко - 1 година и 9 месеца. Затова не знам как ще му се отрази този дълъг път. Кумата ми с децата също замина за България, в София са.

Децата как преживяват всичко това?

Момичето ми иска у дома, плаче. Малкото още не разбира какво става.

Не спирам да мисля за телата на двете сестри (на 3 и 17 г.) - едно върху друго, които видях вчера в Twitter...

Да, и аз също. Душата се разкъсва. А телефонните разговори на руските войници с жените им? Че той ще открадне козметика, маратонки и спортни екипи. Това какво е? И тя му отговаря: "Взимай! В домакинството всичко трябва. И детето ще има с какво да ходи на училище". Злато откраднато. Как тя ще го носи? Как съвестта ще го позволи - не разбирам?

А в България има хора, които вярват в руската пропаганда. 

Знам. Написах в една българска група коментар, че това е лъжа, което пишат руснаците. Някой ми отговори, че съм "бандеровска твар". Написах да дойдат и да видят кой кого убива и какво правят руснаците.

Доколко действително имат влияние тези т.нар. бандеровци, преди войната бяха ли някаква силна националистическа организация?

Аз за първият път чух за бандеровци сега. Колко съм живяла, а никога не съм видяла някой да притеснява хората. Напоследък казват за Западна Украйна, че там са бандеровци и те не признавали руския език. Това е лъжа! Била съм не един път там и никога никой не ми е казал нещо, че приказвам на руски. Хората са много добри, приветливи, открити! Както при нас казват: "човек душичка". Разбира се, че има и лоши хора, но тях ги има навсякъде и те се малко. Доброто винаги побеждава лошото!

Тоест ти говориш руски, а не украински - била ли си потискана заради това?

Да. Не е вярно, че руският е бил забранен. Кого искат да спасяват руснаците? В Одеса всички говорим на руски.

Никога не е имало положение, при което рускоезичните са били тормозени за това. Свобода на словото е при нас!

Хората в България не вярват, че това е истина. Те мислят, че Русия е спасител. Нашият народ вече не счита руснаците за братски народ. Това е враг номер едно! И ние ще стоим до последно!

Харесваш ли Зеленски?

Харесвам го. Само той започна да мисли за хората. Той направи всичко, за да се върне нашият режисьор Сенкевич в Украйна. Той направи така, че нашите пленени да бъдат разменени с руските. И пак той започна да прави красиво строителство в градовете и хубави нови пътища. А руснаците отново дойдоха и всичко отново е "разбомбено". Ама и това не е важно! Най-важното е човешкият живот!

Градовете и пътищата ще ги построим отново, само хората и децата да не загиват. Това е най-важното!

За Майдана какво мислиш?

Когато започна Майдана, дъщерята ми беше на 2 годинки и тогава също ме беше страх. Нашите момчета директно от плажа ги взимаха на война. Взимаха им телефоните и им даваха само да звъннат на родителите си и да кажат, че отиват да воюват. Бяха като пушечно месо. Колко хора и тогава погинаха... Тази страшна история се повтаря, само сега е още по-страшна. И все пак Майдана беше отделно от нас, не сме го преживявали като тази война. Това даже не мога да кажа, че е война - това е геноцид над украинският народ!


Още по темата: