Така се раждат градските джунгли

мин. четене

Още на припек при 20 °C в началото на ноември (не е за вярване, че сме в разгара на есента) и започващата акция „Зима“ само ни подсеща, че студеното време тепърва предстои. Опашките за смяна на зимните гуми подновиха и вечните спорове "за" и "против" сезонните гуми, но като че ли вече всички бавно приехме, че да бъдеш европеец, означава малко или повече да спазваш правилата.

Обаче не! Правилата постоянно се променят.

Всеки шофьор знае как изневиделица на пътя вече изскачат велосипедисти или водачи на тротинетки, борещи се за равни права на пътя. Досега знаехме за слоганите „Пази моториста!“, макар че много от тях сами се завират в схватката между живота и смъртта. Сега движението става още по-усложнено и докато се разсъждаваме кои са правилата, които трябва да регулират това, действаме по законите на джунглата.

Дотогава ние питаме: 

А ще може ли в град, в който няма завършена мрежа от велоалеи, но затова пък тротинетки изскачат отвсякъде – я в насрещното, я от отвъдното – да се справим, без да увеличаваме броя пътни произшествия?

Докато някои гласовити шарени птици настояват за правото на тротинетките да се движат по високоскоростните пътища, шофьорите недоволстват от липсата на познаване на правилата за движение на водачите на тротинетки и велосипедисти. И точно така се раждат градските джунгли, където правилата ги има на хартия, агенциите се множат постоянно с уютен брой чиновници, които си прехвърлят отговорностите една на друга, а полицейските шефове, вместо да си вършат работата, попадат в схеми, санкциите от които в най-лошия случай е отстраняване от поста.  И всички знаем, че малко по-късно, като стихне общественото недоволство, биват назначени на други удобни постове.

Така се раждат градските джунгли. И харесва ли ни или не, те си съществуват съвсем естествено: оцелява, който може. Тук не става въпрос за добри правила, нито за добре направени пешеходни пътеки, нито за добре осветени улици и зебри, защото видяхме как напълно невинни хора бяха убити, докато стоят на тротоара или пресичат на точно определеното място за целта, но бяха пометени от камион или от дрогиран и закрилян агент под чадъра на МВР.

Има ли нужда от още регулации и взаимноотменящи се процедури по засичане на наркотични вещества, след като масово хората не знаят правилата на движение или пък толкова бързо ги забравят, колкото бързо поемат към следващата си задача от деня?

Градската джунгла по света

По света подобни джунгли има в страните от третия свят. Който е ходил в Кайро, благодари на Бог, че е оцелял в градския трафик. Който е шофирал в Истанбул, знае как пълчищата пешеходци със силата на стадо бизони блокират цели централни високоскоростни отсечки просто защото решават да тръгнат да пресичат на червено и нищо не може да ги спре.

Дали няма камери? Има, разбира се. Дали не засичат прецизно? Засичат, разбира се. Но така функционира градската джунгла в третия свят. 

Как се действа в Европа? Бързо и безкомпромисно.

В Гърция при провинение на пътя, независимо с какво превозно средство, глобата се налага още същия ден. Ако не се плати, глобата следващата седмица се увеличава и така, докато просто не платите. Междувременно не можете да напуснете границите на страната. Ако сте с автомобил, номерът се отстранява до плащане на дължимото.

Във Великобритания глобите са зловещи и е във ваш интерес да платите бързо. В противен случай е възможно да се започне автоматично наказателно дело, освен за извършеното пътно провинение, и за неплащане на такса към националния бюджет. Оспорвания са възможни, но рядко камерите могат да бъдат надлъгани.

Във Франция преди 10 години властите имаха същия проблем с трафика и неспазването на правилата за движение от всички участници в него. Масово пътните произшествия се дължаха на лоши закони, разминаване между възможностите на пътя и на автомобилите, както и на възможностите на водачите. Това въведе различни ставки на застраховките за млади водачи, за такива с провинения и на такива с отнети точки. Освен това засичането с камери и мобилни полицаи на пътя ускори налагането на правилата в действие. В момента никой французин не би си помислил да кара с превишена скорост. Това освен, че ще му струва скъпо, ще му оскъпи и застраховката с години, което никой не иска да си причини. Вместо това масово французите ползват обществен транспорт в града и отделят повече време за път, вместо в бързане. За сметка на това велоалейната мрежа в големите градове е повече от добре развита и поддържана. Има и правила за движение на тротинетките, които не са част от автомобилното платно.

Все пак да не слагаме коня пред кокошката, защото всеки съвестен водач, който желае да кара колелото си, за да отиде на пазар в по-екологичен вариант, ако няма изградена велоалея, то той автоматично попада на пътното платно и става враг номер едно на автомобилните шофьори. А тези, които са и велосипедисти, и автомобилни водачи знаят колко заклещено е това положение, хем да искаш да спазваш правилата, хем да няма правила.

А по света някои големи градове вече се отказват от автомобилите

 


Още по темата: