Столичани вече не са в повече

мин. четене

Демографската криза в страната е в най-ниската си точка, показа националното преброяване, според което населението на България се е стопило с 844 000 души за период от 10 години. Това е повече от очакваното и с новите данни българите сме 6,519 милиона.

Основният фактор за демографската картина в България не е ниската раждаемост, а високата смъртност, заяви писателят и университетски преподавател доц. Георги Бърдаров в предаването "Преди всички". Според него раждаемостта в страната е средно ниска, каквато е в целия развит свят, но смъртността е висока и то не само заради пандемията, в чийто пик са си отишли 90 000 български граждани.

Другият голям проблем е миграцията и именно пандемията засили тези процеси – дори желаещите да станат софиянци са намерили по-добри условия за живот и прехрана като работят дистанционно от родните си места или от икономически по-изгодни зони от скъпата и презастроена столица.

Така в София днес живеят почти 1,2 млн души, но въпреки това цените на живот - от имотите, до наемите и издръжката, остават най-високи от цялата страна. И докато в условията на живот важен фактор е жилищният фонд, 2021 г. постави рекорд по най-много издадени разрешителни за строеж. По официални данни бумът на строежа обаче съвсем не е обективен и не оправдава реални завишени нужди и е изкуствено помпан от години. Пустеещите имоти достигат до 28 % по официална статистика. Всички обаче знаем колко квартали или блокове са на полуживот и колко от тях остават тъмни целогодишно, защото никой не живее в тях. 

Прогнозите обаче са мрачни и за следващите години като според проф. Татяна Коцева до 2030 г. ще стигнем 6 милиона, а до 2040 г. населението ще падне под 5 милиона.  

За 40 години загубата на население се изчислява на над 2,4 млн., което на практика е най-големият спад, откакто има преброяване в България.

Ситуацията не е необратима и безнадежна, както се опитва да се внуши всеки път, когато излизат подобни данни, категоричен е Георги Бърдаров. За демографската криза се говори с остарели клишета, затова няма и позитивни резултати. Преподавателят често дава пример с Ирландия, която през 50-те години на 20 век е била в демографския колапс – за един век населението там е намаляло с 6 милиона души. Радикална реформа в образованието и развитие на индустрията обаче са довели до рестарт на демографските показатели.

Демографските пустини растат

Това, което убягва в публичното пространство, когато говорим за демография, най-обезпокоителното са структурите на населението, особено възрастовата структура, която е социална бомба, заяви Георги Бърдаров. Според него, младото население и сега е критично малко, а критичният минимум, под който не бива българското население да пада, е 4,5 млн. души.

"Демографска пустиня" е термин, който има предвид територии само в умерените ширини с гъстота на населението е под 10 души на кв. километър, тоест там няма реална възможност сами да се рестартират демографски“, поясни доц. Бърдаров. Но той уточнява, че в такива области само с образование ситуацията не може да се промени, тъй като има много по-важни нужди на населението като болнични и здравни услуги, детски градини, училища, инфраструктура, транспорт.

Дигиталните номади като решение

Дигиталните номади са едно от възможните решения, смята доц. Бърдаров. Той очаква в обозримо бъдеще част от селата у нас да бъдат отново заселени от млади хора, чиято работа не зависи от местоживеенето - процес, който се ускори и от пандемията.

"Виждаме села, които обаче са близко до големи градове и има удобна инфраструктура, които буквално живнаха и се преобразиха само в рамките на няколко години с точно такива дигитални номади. Засега тези хора се концентрират в малки населени места, обезлюдени села, но които са близко до големи градове, точно заради образование и здравна грижа."

Българите от чужбина

Българите, живеещи в чужбина , обичат България. Някои биха се върнали, ако видят условия за по-добър живот спрямо тези, които са ги подтикнали да емигрират. Такава тенденция вече се наблюдава сред емигрантите, навършили пенсионна възраст. Те вече получават европейските или американските си пенсии и прекарват повечето време от годината в родната си земя сред роднини и приятели. Техните деца обаче остават трайно в чужбина, но страната ни тепърва би била привлекателна за хора от третия свят или икономически емигранти.

 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: