Губим по 400 паметника на културата всяка година от невежество и лоши закони

мин. четене

Архитектурната ни среда се променя, а с това хиляди сгради, съхранили историческата ни памет, могат завинаги да изчезнат от лицето на градовете. Някои от тях ще бъдат ужасяващо „реновирани“ до франкещайнов ерзац с декорация от стиропор. Други вече са на ръба на кича, а трети просто се рушат, ден след ден пред очите на нищо неподозиращите минувачи за историческата стойност на сградите. 

Може ли изобщо културното наследство да бъде спасено? 

В действащия Закон за културното наследство има драстични недомислици и те са причина за необратимата загуба на безценни образци, каза пред  БТА директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. 

Необходими са най-малко 5 спешни промени, докато бъде създаден качествен нов закон. Първата трябва да доведе до това Законът за културното наследство да има ясен приоритет пред други закони и подзаконови актове като Закона за енергийната ефективност, ЗУТ, наредбата за достъпна среда и пр.

Законът защитава само обектите с окончателен статут, с граници и режими на опазване. В момента на условията отговарят едва 480 обекта от 39 600 недвижими културни ценности. "Дори и тракийските могили нямат режими на опазване. Когато няма режим, не е ясно какви намеси са допустими и какви не", посочва в интервю с Галина Чолакова  арх. Петър Петров. 

Според него друга необходима промяна е в текста, който допуска "демонтиране" и "преизграждане" на сградите. При разрешение за "демонтирането" практически може да се разруши сграда в сравнително добро състояние, която може да бъде например укрепена, а "преизграждането" не задължава да се възстанови конструкцията със старите техники и материали.  

Също така спешно трябва да се актуализира и списъкът, границите и режимите на опазване на недвижимите културни ценности, което не е правено през последните 10 години, обяснява арх. Петров. От 2012 г. "законът е осигурил напълно законно основание за унищожаване на културно наследство".

"Актуализацията е спешна, буквално животоспасяваща за културното ни наследство през следващите 3-4 години и се надявам министерствата на културата и на финансите да осъзнаят това бързо."   

Петата спешна промяна в закона е свързана със статута на обектите. Процедурата предвижда НИНКН да изготви фишове със заключителни оценки, които се докладват на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), който е консултативен орган към МК. Той се събира 10-12 пъти годишно и не може да разгледа повече от 100-150 обекта за този период, а обектите, които трябва да получат окончателен статут и режими на опазване са близо 40 000. Освен това е нужен и  защитен механизъм срещу корупционен натиск – всички процедури в НИНКН да бъдат открити и публични. 

И накрая – след мониторинга на Националния институт за недвижимо културно наследство е установено, че: 

От 148 единични недвижими културни ценности в Арбанаси - 57 са частично или цялостно компрометирани. 42 процента.

"Това е картината в знаково за България историческо селище, но състоянието е такова навсякъде. Всяка година губим около 400 недвижими културни ценности", казва още арх. Петров. "Говорим за най-старата култура в Европа и за това как я губим. Заличаваме я, без дори да е документирана и проучена. Заличаваме я заради незнание, неразбиране, алчност, липса на култура…"   


Още по темата: