Първа снимка на черната дупка в центъра на Млечния път

мин. четене

Гигантсктата черна дупка, която „живее“ в центъра на нашата галактика, Млечния път, е заснета за първи път.

Известен като „Стрелец A*“, обектът е със смайващите четири милиона пъти по-голям от масата на нашето Слънце. Това, което се вижда на снимката по-долу, е централна тъмна област, където се намира черната дупката, заобиколена от светлината, идваща от свръхзагрят газ, ускорен от огромни гравитационни сили.

За мащаба – пръстенът е приблизително с размера на орбитата на Меркурий около Слънцето. Това е около 60 милиона км в диаметър. За щастие, това чудовище е далеч – на около 26 000 светлинни години – така че няма възможност да ни засмуче скоро.


Снимка: НАСА

Изображението е  факт благодарение на международен екип, наречен Event Horizon Telescope (EHT). Това е втората подобна снимка, след като през 2019 г. пуснаха снимка на гигантската черна дупка в сърцето на друга галактика, наречена Messier 87 или M87. Този обект беше повече от хиляда пъти по-голям с 6,5 милиарда пъти масата на нашето Слънце. 

„Но това ново изображение е специално, защото е нашата си свръхмасивна черна дупка“, каза проф. Хайно Фалке, един от европейските пионери зад проекта EHT.

„Това е в „нашия заден двор“ и ако искате да разберете черните дупки и как работят, това е този, който ще ви каже, защото ние го виждаме в сложни детайли“, каза германо-холандският учен от университета Radboud Nijmegen пред BBC.

На разстояние от 26 000 светлинни години от Земята, Стрелец A* (Sagitarius A*), или накратко Sgr A*, е малка точа на небето. Разпознаването на такава цел изисква невероятна резолюция. Трикът на EHT е техника, наречена интерферометрия с много дълга базова линия (VLBI). По същество това съчетава мрежа от осем широко разположени радио антени, за да имитира телескоп с размерите на нашата планета.

Това подреждане позволява на EHT да отреже ъгъл от небето, който се измерва в микродъгови секунди. Членовете на екипа на EHT говорят за острота на зрението, подобна на възможността да видите франзела на повърхността на Луната. Дори тогава са необходими атомни часовници, интелигентни алгоритми и безброй часове суперкомпютри, за да се създаде изображение от няколко петабайта (1 PB се равнява на един милион гигабайта) събрани данни.

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: