От Фрида до Микис Теодоракис: За изкуството и верните другари с четири лапи

мин. четене

След смъртта на най-прочутия гръцки композитор Микис Теодоракис, написал музиката за филми като "Зорба Гъркът", "Серпико", както и най-красивата композиция, посветена на холокоста – трилогията "Маутхаусен", светът беше трогнат от поведението на не кой да е, а домашния му любимец.

Видимо потънало в скръб, черното куче не помръдва от вратата на покойния композитор... Гръцкият Хачико ни припомня за неразривната връзка между човек и животно, демонстрирана отново и отново в животите на великите хора на изкуството.

Припомняме си някои от примерите за вдъхновяващо приятелство между творците и техните домашни любимци.

1. Пабло Пикасо и Лъмп

Така както не успява да се задържи върху един артистичен стил,  Пикасо има и доста различни домашни любимци през своя дълъг живот (91 г.). Преди да наследи гълъбите на Матис, е имал бухали, кучета, мишка и коза. По време на Синия си период, докато живее в Монмартър, отглежда сиамка на име Мино. 

Снимка: Getty Images

През 1957 г. среща дакела Лъмп – и това е любов от пръв поглед. Той бил единственото същество – животно или човек, което Пикасо допускал в своето ателие. Било едно от най-дългите му и съответно верни приятелства. Двамата прекарали заедно 16 хармонични години и починали с 10 дни разлика един от друг.

2. Марк Твен и Бамбино

Големият американски писател Марк Твен развива изключителна привързаност към котката, която получава от дъщеря си Клара по време на нейното боледуване. Тя вмъква животното нелегално в санаториума, където се лекува, и когато то е открито от персонала, Клара е принудена да го повери на баща си. Бамбино отказвал да яде месо и да пие мляко, защото съвсем автономно ловял мишки, пише самият Твен. 

Снимка: Library of Congress/Corbis/VCG via Getty Images

Един ден черният котарак изчезнал и Марк Твен публикувал обява в New York American, предлагайки 5$ (доста пари по онова време) за връщането му. Тълпи от хора носели котки към къщата на знаменития писател, само и само да го зърнат на живо. Един ден с мяучене се появил и самият Бамбино в двора на съседите, носейки голямо щастие на твореца. 

Четете още на следващата страница...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: